Белоградчишките скали

16
Добави коментар

Гласувах за Белоградчишките скали в сайта, за да продължат напред в надпреварата за новите природни чудеса в Европа. От дете не бях ходила там и реших, че е крайно време да ги видя отново. В един топъл слънчев юлски ден с група ентусиазирани приятели потеглихме в посока Белоградчишки скали. Имахме два варианта за път – през прохода Петрохан или през Враца. Макар и по-дълъг предпочетохме пътя през Враца като по-добър – все пак там има и магистрала за разлика от безкрайните завои на Петрохан. И така след около 3 часа и 200 километра пътуване пристигнахме пред входа на Белоградчишките скали. Платихме билетче по 4 лева за вход и решихме да си наемем и екскурзовод за да научим повече за скалите. Попаднахме на един много забавен младеж – около 18 – годишен спортен тип, с чаровна усмивка. Той самия ни се представи, че можем да се обръщаме към него с обръщението “Ей сладур”. Е все пак успяхме да научим името на скромния сладур – Горан. И така Горан ни поведе през палещото слънце по скалите. Горан ни разказа, че скалите се разпростират на над 30 километра дължина и са се образували в течение на милиони години от въздействието на природата върху пясъчните скали. Горан ни разказа много легенди докато се изкачвахме по 284 –те стъпала на скалите – за хайдут Велко, за Мадоната… Аз най се впечатлих от легендата за Мадоната. Преди много години тук между скалите имало девически манастир и в него имало много красива послушница – Витиния. В нея се влюбил римлянина Антонио. От тяхната любов се родило дете. Монасите проклели монахинята и понечили да я изгонят. В този момент се появил влюбения Антонио молещ със сълзи на очи монахините да пощадят любимата му. Изведнъж явно природата решила да раздаде правосъдие-земята се разтресла, извила се буря и всички се вкаменили – така се образувала  Мадоната – вкаменената Витиния с детето.

Прекарахме на скалите около 2 часа – беше много приятно изживяване. Не можах да се начудя как природата е сътворила тази красота. Горан ни разказа още една интересна история за кулата срещу скалите. Навремето германци поискали да построят на кулата въртяща се сладкарница от която гостите да се наслаждават на гледката към скалите и лифт, който да води туристи от кулата към лифта. За всичко това германците не искали пари, а само да ползват съоръжението 10 години и после да го дадат на българската държава безвъзмездно. Но тогавашните управници  решили,  че щом германците могат да построят това защо и ние да не го направим. Е така 20 години по-късно няма, нито лифт нито сладкарница…