Продължение от статията “Езотеричен реквием”
Останали са някои косвени доказателства, които в много книги се цитират, но сега няма да се спирам на тях. Въпросът е, защо са оставени? Най- лесното обяснение, че са забравени, но вече имаме уговорка, че езотериката не приема случайността. Тогава те са умишлено “забравени”, за доказателство на тези, които могат да чета между редовете, че прераждането съществува. Дълго време си задавах въпроса, защо отгоре са допуснали подобно недоразумение толкова години да битува на земята? Отговорът ми го даде Алис Бейли, която твърди, че това ни е отнето като информация абсолютно закономерно, за да можем да се потопим до дъно в материята.
Оказа се, че и това недоразумение не е случайно. Все някой революционен папа, когато му дойде времето, ще отмени решението на въпросният събор, заклеймявайки участниците в него, както папа Павел-4 призна абсолютно недвусмислена през 1990, че Земята се върти и дори реабилитира Галилейо Галилей. Предполагам отчитате как църквата е в крак с откритията в света, но по-добре късно отколкото още да принуждаваха добрите християни да мислят, че Земята е плоска и се върти около Слънцето и да смятат за еретици всички, които не вярват в това.
В последните години на миналият век се създаде най-голямото езотерично течение Ню Ейдж, което участват доста известни имена от всички професии. Там можем да споменем за Шърли Маклейн. Тя предполагам няма нужда от представяне. Ричарт Бах с прекрасните си книги “Едно”, “Илюзии”, “Мост между световете” “ Джонатан- чайката” позната на българските читатели и др. Нийл Доналт Уолш с поредицата си “Разговори с Бога”. Уен Дайър прочут с книгата “Вашите слаби места”, стилистът Пако Рабан
Манифест на този нов стил на живот стана филмът ”Коса” и особено книгата на Мерилин Фъргюсън “Заговорът на Водолея” също преведена в България. Предвиждам реакцията ви щом чуете Пако Рабан, зная какво ще ми кажете.
Хората сме злопаметни и недоверчиви особено Ганьо и Ганка Балкански и да не ви рекламирам течение с ярко Пако Рабанско участие, имайки предвид как се изложи с предсказанието си за края на света на 11 август1999 г. Не съм забравила и аз Ганкина представителка. Той чертаеше доста апокалиптична картина, които медиите с охота разпространяваха, тъй като вече говорихме за това, те са във възторг от подобни сензации. Хора с по- слаба психика доста драматично го преживяха, докато всъщност, слава Богу, ни се размина само с едно слънчево затъмнение, което ние тук в България, пак бяхме ощетени, не видяхме като хората…Нека се върнем на предсказанието. Всеки може да бъде подведе даже и един световен моделиер занимаващ се с езотерика. А той имаше след това и смелостта да се извини публично. Нещо срещано доста рядко.
Пако Рабан, че е тълкувал предсказания на Нострадамус / който всички сме съгласни е безспорен авторитет в тази област/. Нека не съдим прибързано. А дали пък Нострадамус изобщо е сгрешил? Защо да не допуснем, че от Космоса са ни дали още един, последен шанс. Може би Земята все още е нужна на Вселената и ние не трябва безотговорно да я унищожаваме… Нека сега разгледаме кредото на това езотерично течение, което трябва да стане кредо на всеки един от нас. Не трябва да унищожаваме Земята с нашите злоби и агресии. Тя е също е живо и разумно същество и не толкова беззащитна, както ние си мислим и за това злоупотребяваме с гостоприемството й.
Въпросните агресии освен, че поразява Земята, се излъчват и в Космоса и влияят негативно и на цялата Вселена. Всички планети, на които има разум са заинтересувани тука на Земята, да живеем в мир и любов. Дори да взривим нещастната си планета, което не е невъзможно, тъй като в злобата сме си много изобретателни, това ще даде отражение навсякъде във Вселената. За това непрекъснато получаваме послания, как да се обичаме, как да си прощаваме един друг, изобщо как да живеем. Ще ви дам и безспорен пример. Съвършените полегнали житни кръговете, които периодично се наблюдават в Англия, / тази година споменаха за над 400/ знаете от списания и по телевизията са ги показвали са едно от начините да ни въздействат. Но човечеството като, че ли цялото е произлязло от една Софийска област, наречена Шоплука, известна с твърдоглавието си, непрекъсната задават риторични въпроси, кои са те, че да ни дават тон в живота.
Все пак вече всичките възможности почти сме ги изчерпали и ни остава само една за да оцелеем. Да живеем lege artis. С други думи – по законите на изкуството и красотата. Които създават хармония в проявления свят. Какви са тези закони. Неписани на хартия. Все още – неоткрити. Но съществуващи. Така както винаги е съществувал законът за земното притегляне и преди Айзък Нютон да го открие.
Тези космически закони, за разлика от всички други действат безотказно. И без изключения. Няма привилегировани пред тях. Не мога да ги назова- както Нютоновият, но знам как се чувства човек, когато ги спазва. Огледайте се Вижте душите и телата си. Здрави ли са? Влияят ли ви магнитните бури, слънчеви изригвания, пълнолуния? Събуждате ли се сутрин с усмивка? Заспивате ли вечер с благодарност? Радвате ли са на чуждият успех? Можете ли да погалите бездомно куче? С бездомните котки ще вие по – трудно, зная.
Бихте ли разговаряли с тревичките като с равни? В състояние ли сте да хвърлите спасителен пояс на оса давеща се в чашата ви с кока-кола? Защо не кажете “здрасти” на хлебарката в банята? Ще се осмелите ли да вземете с голи ръце загубило се на асфалта бебе- змийче? И бихте ли го върнали сред храстите, спасявайки го от сигурна смърт. Притежавате ли достатъчна лудост за да натоварите кухненската посуда в колата и да я поразходите до Кокаляне или Железница? А след това с любов да сготвите в нея ядене? Можете ли да правите любов с човека, когото обичате и да изпитате екстаз, когато се слеят душите ви? Защото сексът не ни е даден само за възпроизвеждане…
Кредото на “Ню ейдж” само с три думи –Любов, Любов, Любов. Във всичките й измерения и форми. Най- големият грях в космически план е не убийството на човек, а убийството на любов. Защото преди да убиеш човек, си убил възможността да го обичаш.
Защо ли са си избрали точно такова кредо въпросните представители на това течение? Защото това е същността и на езотериката, повтарям, любов във всичките й форми. Материята на човек се състои от кондензирана светлина, а духат ни, който част от Бога, миниатюрна искрица от него – е любов. А Бог, както знаем всички- е любов. Следователно нашата истинска същност е любов и ние не трябва да изневеряваме на нея.
Любовта е избор и начин на живот, докато повечето хора се заблуждават, че това е реакция. Тя е единствената монета със стойност във Вселената и е невъзможно да бъде фалшифицирана.
Дълго време си задавах въпроса как така Бог е в мен? Къде битува в сърцето ли, в главата ли, в кръвта ли ? Защо не го усещам? Всъщност да си призная, основно ме вълнуваше, как бих могла да се скрия от него, защото, ако е в мен сама разбирах, че няма как да стане това. Този въпрос е доста фундаментален и предполагам и на вас ще ви е интересен отговорът.
Всичко, което правим, виждаме, мислим или казваме, на което реагираме- всичко, което сме ние – излъчва или създава енергийни заряди, тъй като всичко идва от мисълта ни, а тя е енергия. Тези трептящи заряди се наричат вибрации. Всеки звук, мисъл, светлина или действие в пространството, реагират вибрационно на тези електромагнитни заряди. Те са нещо като магнит, който привлича всички адекватни на тях вибрации.
Всеки живот вибрира с чувства, а естественото състояние на чувствата е любов, което би трябвало да се постига просто без напрежение, естествено, със самото съществуване. Любовта не е интелектуална концепция, нито морален иператив, или каквото друго вие решите. Тя е чувство, което се явява, когато човек е свързан с енергията на Вселената, която както разбрахме по- горе е разбира се енергия от Бога. Няма разлика между нашето Висше Аз /т.е. духът/ и Бог, защото всяка енергия е частица от един източник. Ние всички сме аспекти на този източник. Всички сме една огромна единна енергия, но индивидуалните души са се отделили от висшите вибрации в процеса на създаване на различни форми на живот.
Съблазнени от красотата на собствените си творения / тука вече се намесва егото/, душите са останали в плен на физическото мислене, загубвайки връзката си с Божествената светлина. Паниката настъпила в душите ни следствие загубата на тази връзка е толкова жестока, че създава бойно поле, известно ни като добро и зло. Кармата, т.е. причинно- следствената връзка се проявява като път, метод, средство да премахнат изкуственото схващане за разделянето на нещата . Кармата е процес, който позволява на всяка отделна душа да изживее всяко възможно човешко състояние, като път за връщане към пълната духовност и съединение с Бог. Всъщност и това е смисълът на всеки живот. Причината да не знаем тази истина, и на земен план да си измисляме най- различни смисли на живота е, че ни е отнет достиг с индивидуалната душевна енергия на висшето Аз, което сигурно и в това си има свой таен смисъл, но независимо от това пак ще стигнем рано или късно до там, до където съзнателно или несъзнателно сме тръгнали, до сливането с Бога, защото няма къде другаде да отидем.
Сега разбрахте ли откъде идват и конфликтите. Разминаването на душевното Аз и външните проявления на това Аз. А свободната воля се свежда само до там, да тръгнем доброволно до издигането на това Аз до степен сливане с Бог, но ако се дърпаме и не искаме доброволно има механизми за принудително прочистване /това са най-често болестите/, които действат до момента, в който доброволно тръгнем по този път. Но кой е Бога, с когото трябва да се слеем и какъв е, е много важно да си изясним. Защото ако се замислим, а и историята го доказва, за всичките войни водени през векове, пък и в днешно време. Една част се водят за спора в правилното тълкуването на Бог, а други за ценности заместили Бог, като най- висше начало.
Всеки трябва да работи със собственото си вътрешно Аз в посока на осъзнаване, че вие сте Бог. За себе си по- лесно можем да се възприеме като такъв. Но противоречието между хората, идва от нежеланието да признаем, че всяка друга личност е също Бог, колкото нас и от там е изводът, че всички сме Бог. Ние искаме само ние да сте такъв, но тъй като Той е един, / и в езотериката и в религията тук има вече единомислие/, следователно всички сме едно и също. На кратко казано всички сме Едно. Ако Бог и ние сме Едно тогава е достатъчно да обичаш себе си за да обичаш и Бог, а и всички останали.
Какво значи да обичаш себе се, това е много важен въпрос. Не егоистично и себелюбиво, както повечето от нас мислят, че е любовта към нас. Отваряш хладилника, изяждаш двата банана в него, без да мислиш за другите, защото твърдиш, че много се обичаш… Това е доста обширна тема. Сега само ще кажа, че да се обичаш истински, трябва да се отърсиш първо от комплексите си и страховете си. Да прегърнем слабостите си, да приемем себе си такива каквито сме с целият си ръст и килограми. Да не се страхуваме, че не сме заслужили нещо. Вредно е да се влияем от мнението на другите и накрая абсолютно задължително е да се освободим от чувството си за вина.
Няма нищо по- привлекателно от човек, който се чувства удобно в собствената си кожа
И все пак къде Бог битува в нас и защо не можем да се скрием от Нето? Къде се е приютил, или къде ние сме го поканили да се настани? Чува ли сте за изразът каквото горе- това и долу. Микрокосмосът трябва да отговаря на макрокосмосът. Ако разгледаме най- малката неделима частица на Земята – атомът, в него електроните и неутроните се въртят около протоните приблизително по същият начин както Земята и останалите планети се въртят около Слънцето.
Атомът представлява миниатюрна планетна система, но има нещо, което свързва всичките тези компоненти по между си да не се разпаднат или тръгнат в различни посоки. Учените също твърдят за това съществуване, но не могат да го назоват какво е то, тъй като не е на молекулярно ниво. Те знаят само, че не е материя, а по-скоро единица енергия. Положителните и отрицателните полярности в организма са мъжка и женска, така наречените ян и ин енергии. Те са енергията, която образува и нашата душа. Телата ни са направени от атоми, които са умален макет на слънчевата ни система, а душите ни са направени от тази енергия – източник. Когато науката успее да назове този източник, това ще бъде признание на духовността, като физическа реалност.
Душата е субатомна интелигентна сила, която организира живота. Тя е част от всяка клетка, тя е част от ДНК тя е в нас навсякъде. Тя е тава, което ние наричаме Бог.Когато Христос казва, че Бог е навсякъде в известен смисъл го твърди буквално, като предполагам е имал предвид, че тази духовна енергия, ръководеща живота навсякъде.
Доказано е във физиката, че енергията не се създава или унищожава. Тя само преминава от един вид в друг. Нищо в Космоса не се цени така високо както отделната жива душа, която вече разбрахме, че е енергия, която не може да изчезне, а стойността на отделната жива душа е стойността на целият Космос. Тези, които поставят под въпрос физическото съществуване на мисълта, или на мисловната енергия поставят с дълбокият си скептицизъм под въпрос собствената си същност. Сега може би вие по- ясно защо не можем да се скрием от Бог.
Преди грехопадението. Хората са били андроиди, т.е те за били двуполови и са носили едновременно мъжкото и женското начало в себе си. След грехопадението се разделят на мъжът и жената. Т.е. от андроида Адам се отделя половината, което предполага, може би повече от едно ребро. /ако пак не са ни разделили както в приказката не наполовина, а по братски / и се създава Ева. Така се разделят на двете части тогавашният човек. От там води началото си полярността във всичко. От там идва и погрешното разделението на Бог и човек, на добро и зло на бяло, черно на щастие нещастие.
Нашата задача на Земята е от тази полярност да извървим отново целият път докато стигнем отново до цялото. Защо ни е било всичко това? Защото преди да се раздели човека сме имали само космическо съзнание, а сега извървявайки целият този път наистина доста дълъг и мъчителен, получаваме и необходимото ни космическо познание.
Езотериката е учение за процеса на напредък на душите, в процеса на връщането ни към първоизточника. Това ще стане едва когато в съзнанието ни изчезне дуалността във всеки един аспект. Всяка душа е отговорна само за собственото си напредване и осъществяване на собствената се божественост. За това пътят е индивидуален и всеки отговаря сам са себе си. За да може наистина тази отсрочка, която сме получили, на 11 август 1999 г. да бъде използвана до край. Отсрочката, която Пако Рабан не е предвидил. Но която, може би все пак човечеството заслужава.
Източник – Интернет
265 total views, 1 views today
бутони за споделяне
