Свикнах се да снимам залези на море; през август много снимах морски залези и вече не ми беше интересно да продължавам. Добре че в България много лесно може да се отида и на планина, което и направих през последната седмица на Август. Вторник-Сряда бях в Пирин, а четвъртък-петък прекарах в Рила.
Точно от тази 2 дневна разходка нямам чак толково интересни, оригинални или свежи снимки. Снимах, но тази разходка беше точно заради разнообразие, а и вече започнаха да ми липсват дългите разходки, от един месец не съм бил в планина. Така че след такава дълга “почивка” от върховете реших че е крайно време за Пирин. През май планирах да направя така – Юни за Стара Планина, Юли за Рила, и Август за Пирин. Разбира се че плановете ми се промениха, а и никак не съжелявам, имах доста по-интерсни неща и събитя през лятото, по-точно през август ))) но това не е за този блог ))))
Ден 1. х. Вихрен – Рибно Бъндеришко Езеро – х. Вихрен
Към 18:00 бях на хижа Вихрен и тръгнах към Рибно Бъндеришко Езеро. Планирах да нощувам на хижата, а на следващия ден да тръгна към Тевно Езеро. Но плановете са едно, а времето е друго )))
Планирах да снимам залез на Рибното езеро, с гледка към върховете…
Но не се получи. Над Пирин имаше много облаци така че слънцето не се виждаше нито за минута. Все пак тръгнах към езерото, надявах се да направя някои интересни снимки….
Но само се надявах, нищо не се получи. Сложих холдъра и филтрите, извадих статива и правих снимки, поне нещо….
При ясно време, няколко минути преди залеза, връх Бъндеришски Чукар (2738 М) би трябвало да стане червен, но този вечер това не се случи.
На снимката се вижда небе, но това беше за много малко време, и след няколко минути небето беше покрито с облаци, стана доста тъмно. Но преди това малка част на Тодорка имаше една линия на последна за този ден свтелина
Облаицте скриха Вихрен
И се приближаваха към Муратов Връх (2669)
Поради липса на по-добри снимки от този ден, избрах тази за порфолио, и докато няма да направя по-добри снимки от Пирин, ще я оставя там: Muratov Peak
Река Бъндерица
Още преди да тръгна към Рибното езеро разбрах че хижа Вихрен е в ремнот. Имах избор, или да нощувам на Бъндерица, или да се прибирам. След неудачните снимки тази вечер много ми се искаше да се върна в къщи, все пак прогноза за тази вечер беше добра, ама времето се развали. Така че не знаех какво да очаквам на следващия ден….
Реших да нощувам на хижата… все пак Вихрен е на 2.30 часа от София (поне за мен, някои сигурно карат и по-бързо) и щеше да е много глупаво да се връщам след такава къса разходка.
Ден 2. х.Бъндерица – вр.Кончето – вр.Вихрен – х.Вихрен
Сутринта реших че няма да ходя до Тевно, реших да видя прочутото Кончето и да се кача на втория най-висок връх в България – Вихрен (2914 М) и след това да се прибирам, или да оставам да снимам залез на някое езеро. Всичко зависише от времето.
Събудих се към 7 и тръгнах към Премката, през Казаните. Тревата беше мокра, а боровинките вкусни.
Излязох към заслон Казана, без да срещам нито един човек. Страхувах се че ще ходя в опашка към премката поради ужасно голямо количество хора на х.Бъндерица, но бях сам. Като и обичам.
В небето нямаше нито един облак, а и гледките все още не бяха много интересни. Така че проверих макро възможностите на моя обектив, не успях да снимам вкусните боровинки, но щракнах някакви цветя…
Струва ми се че този сняг стои под Вихрен и Джамджиеви скали цяла година…
На премката духаше студен вятър, облаците се движеха много бързо, и започнаха да се удрят във връх Кутело.
Тази снимка в Портфолио: Sky Waves
Красавеца Вихрен
Но преди да се кача на Вихрен, трябваше да видя Кончето, все пак първо прочетох за него през септември миналата година и от тогава исках да го видя (иkи да мина по него, още не знаех).
Тръгнах по маркираната пътека, без да се качвам на Кутело.
Гледка на юг:
Към връх Вихрен
И към Билото:
Когдато запончаха коловете разбрах че съм близо до опасното било
Точно по това време, облаците които идваха от Юг започнха да скриват връх Кончето
От другата посока също идваха хора, първи хора ( от много) които видях този ден в планина
Нямаше как да снимам най-интересната част на билото (в посока на връх Бански Суходол) поради слънцето което беше точно зад него.
Така че снимах билото в посока вр.Кончето (2760 М), долните 2 снимки са панорамни, натиснете на тях за по-голям размер. Click Click:
Нямам снимки от Връх Кончето и от най-интересната част на опасното било към връх Бански Суходол… поради облаците…Реших да не продължавам по Билото, и да се върна по пътека подминаваща Кутело 1 и 2. все пак нямаше никаква гледка….
Малко преди премката вече се виждаше Вихрен (+ панорама)
и обаците спряха под него….
Куче-планинар:
И пак облаци и Кутело, но този път идват от запад.
По средата на пътеката към връх Вихрен видях че отгоре слиза огромно количество хора, трябваше да спра и да чакам някои от тях да минат. Все пак пътеката е доста стръмна, а не исках да рискувам и да се катеря по сколновете без пътека.
От единия от тях разбрах че са били…. 70 човека! Не си представям колко ужасно е да ходиш в планина в такава голяма група….
тази снимка е качена в Портфолио: The Sea of Clouds
И след малко вече бях на Вихрен…. но нагоре имаше не по-малко от 40 човека…. така че дори не спрях там за почивка.
Влахинско Езеро
И продължих по пътека към х. Вихрен, през Кабата
тази снимка е качена в Портфолио: Walking in Clouds
На такава височина по обяд поларизационен филтър прави небето почти черно…
Тодорка
И Джамджиеви Скали:
И така по една дълга пътека слязох към х.Вихрен, от там по асфалтов път стигнах х.Бъндерица и газ! … Не точно газ, на пътя Банско – Бъндерица слагат нов асфалт, така че карах с не повече от 20 км\ч….
Тъй като не супях да направя добри снимки в Пирин, на следващия ден реших да отида до Рибни Езера в Рила, специално за да снимам залез на едното от езерата там, за което ще пиша отделно.
Като се казва в Русия “первый блин комом”, което означава че първия опит в нещо обикновено не е успешен. Така и при мен, от първата ми разходка в Пирин нямам много добри снимки (или вече толково се свикнах да снимам морски залези с филтри че вече не харесвам никакви други снимки…), но поне успях интересно да се поразходя.
