Рила. Рибни Езера, Кобилино Бранище, Кирилова Поляна

10
Добави коментар
raskoll.com
raskoll.com

След интересната ми разходка из Пирин (с малко добри снимки) исках да отида на някое място специално за да снимам залез в планина с червени върхове и езера на преден план. Нямам палатка, а и ми е страх да нощувам сам в планина, така че избирам хижи които да са на открито и близо до езера или красиви върхове. Хижа Рибни Езера е точно такава хижа, намира се в Средна Рила, на 3 часа от Кирилова Поляна, или 5 часа от Рилския Манастир.

Ден 1. Кирилова Поляна – х.Рибни Езера (+ малките езера над хижата)

С кола (по хубав асфалтов път) стигнах до Кирилова Поляна и от там продължих пеша по един стар черен път към Тиха Рила.
По моя преценка път не е много подходящ за лека кола; може да се мине, дори срещнах 4 коли, но все пак не бих го препоръчал. Този път е бил асфалтиран преди… не знам, 30-40 години… и сега от 9 км останаха само 3-4 метра (не км) асфалт )))
Аз очаквах че този път ще е много скучен, приличащ на път от Рибарица за хижа Ехо, но се оказа точно обратното.
Започвайки от Кирилова Поляна …

тази снимка в Портфолио: “Kirilova Polyana”

… и чак до Тиха Рила в северната посока (или просто от ляво) се виждат невероятните скали на Рила.

тази снимка в Портфолио: Rila Cliffs

Под тях бурно тече Рилска Река и покрай нея има място за къмпинг и почивка

Като и много малина )))

Като стигнах Тиха Рила (където има някаква нова къща) облаците скриха слънцето и стана доста студено и неприятно. Изглеждаше че ще започне да вали всяка минута, добре че бях само на един час от хижата. Но не бях сигурен, дали да продължавам или да се върна към колата и да се прибирам. Все пак имах цел да снимам залез на Рибни Езера, а с тия облаци плановете ми пак бяха развалени….
Но все пак тръгнах към хижата, надявайки се на промяна на времето (в прогноза за този ден беше написано че няма да има облаци…. ами вече няма смисъл да пиша какво казват в прогноза… за планина винаги е грешно).
И така, след 3 часа като паркирах колата ми на Кирилова Поляна, бях на хижата. Беше 18:00 и имах около 2 часа да чакам залеза и да се надявам на промяна във времето.
Докато имах време реших да се поразходя до Смрадливото Езеро, а по-точно към много малки езера които има на пътека от хижата към езерото.
Оставих раница на хижата, настаниха ме в едно бунгало, в стая с три легла, но в тази стая бях сам. А това е всичко което ми трябва. Имаше чершафи, и гледка към било (Кьоравица) в посока Смрадлиовото Езеро, така че бях доволен.
И така бавничко тръгнах към езерото. Отгоре видях че облаците има точно зад мен (върхове Рилец (2713) и Кьоравица (2612)) , точно над билото зад което има залез… нямаше нито облак в посока Мусала или Мальовица….
Вече бях на малките езера и точно по това време облаците започнаха да се движат и да дават на слънцето възможност да ми подари красивата си светлина.
Макар че бях без раницата ми, все пак носих статив, така че бързо започнах да търся интересни композиции.

Но светлината имаше за много малко, и пак трябваше да чакам….
Продължих към езерото и малко преди него забелязах че връх Йосифица (2697 М) стана леко червен )))

Не е лесно да снимаш с градиентни филтри в планина, някоя част става черна поради неравния хоризонт… дори и като снимах с софт филтър….

Побързах обратно към малките езера и започнах да търся интересни композиции…

тази снимка в Портфолио: Before the Peaks Turn Red

По това време в планина още не е тъмно, но върховете стават първо жълти, а след това червени. Никак не е лесно да ги снимаш. С градиентни филтри небето става много тъмно, а и без тях нищо хубаво не се получава. Имах само максимум десет минути да направя снимките които исках. Малко поексперементирах с филтрите, така че на някои снимки vigetting е доста силен (((
Връх Канарата (2691)

тази снимка в Портфолио: Silence of the Mountains

И билото с пътека към хижа Грънчар

Малките езера дават много възможности за интересни снимки и в посока на връх Йосифица ….

тази снимка в Портфолио: Afternoon Vigetting

След като направих горната снимка и я разгледах на малкия монитор на фотоапарата реших че трябва да направя още една такава, но да махна филтъра…. и като вдигнах главата ми видях че красивата червена линия вече не беше там…. Минаха 15 секунди, а гледката се промени… това е за всеки който казва че е лесно да снимаш природа и че тя е «статична»….

Но на Канарата все още имаше малко червено парченце

тази снимка в Портфолио: Last Days of the Summer

И трета снимка с съща композиция, много я харесах. Но вече след като слънцето се скри зад билото, секунди след горната снимка.

Прибрах се на хижата, точно преди да стане тъмно. Имаше много хора, някои бяха с палатки, някои запалиха огън….

Но в моята стая нямаше никой. Добре… след пиринската хижа Бъндерица в която хижарката ме натсани в стая с трима хъркащи мъже (но не за дълго, преместих се в друга стая, където имаше само един човек), бях много доволен от това че нощувах сам.

Имах 2 батерии, така че реших да похарча една правейки снимки на дълги експозиции… но не се струваше. Долната е на 5 минути и ф9, но все пак за нищо не става….

Ден 2. х.Рибни Езера – заслон Кобилино Бранище – Кирилова Поляна

Много лошо спя по хижите, събуждам се всеки час, и на Рибни Езера беше същата ситуация. Но тук имах гледка към билото, така че следях върховете да станат жълти – това беше моя ред да ставам и да снимам. Така че в 7 излязох и тръгнах към Горното Рибно Езеро….

Винаги смятах че планинските езера са много плитки, така че бях доста изненадам след като научих че това езеро има максимална дълбочина от 8.9 метра! Аз пък мислих че те са по максимум по един метър %)))

Билото с връх Йосифица все още беше в сянка, така че беше доста студеничко. Аз реших да се връщам на Кирилова Поляна, но през заслон Кобилино Бранище, което означаваше че имам 6-7 часа път.
Бързо стигнах до говедарници които има в седловината и от там започна изкачването на билото. На едно място, преди говедарници, трябваше да мина през река, реших да я мина бос, което беше много весело ))) и супер студено.

Пътеката подминава Водния Чал (2683 М), но аз реших да се кача на върховете преди Водния Чал, те нямат имена, но от тях има добра гледка към Централния Рилски Резерват, Мусала и Мальовица.

Едното от «горнолеворечки езера», с Лопушки Връх (2698 М) от ляво и «Мечитите» от дясно.

Сутринта небето още не е много интересно, така че имам малко снимки от билната част на маршрута. Качих се на Водния Чал и от там вече се виждаше страшното било с Мальовица, Орловец, Злия Зъб и т.п.

И още езера, Водничалски Езера. Ако бяха по-близо щях да се изкъпя в тях)

Пак страшните скали и върхове, ще има още много снимки с същата гледка, все пак от стръмната пътека към Кобилино Бранище имаше добра гледка в тази посока.

В този заслон (Кобилино Бранище 2145 М) има чершафи и нарове за 8-10 човека )))

Още от пътеката към заслона забелязах че на сколнове на Лопушки Връх има стадо крави. Много се зарадвах, отдавна не съм снимал животни, а крави + гледка към Голям Купен = добри снимки. Но кравите бяха на някъде 2300 метра, и от там вече нямаше гледка към скалите….

тази снимка в Портфолио: Rila Cattle

Само към Лопушки Връх

И една снимка с гледка към Ястребец

А и кравите се оплашиха от мен, така че фотосесията не беше успешна.

Също така докато ги снимах стъпих в…. ))

Върнах се към заслона и от там продължих към Кирилова Поляна.

До заслона има някаква къщичка

По пътеката вече нямаше светлина, облаците пак скриха слънцето така че след като направих още няколоко снимки от пътеката, сложих фотоапарата в чантата и след 2 часа бях до колата ми.

тази снимка в Портфолио: At the End of a Long Hike