Китаец с псевдоним Уан разказа за мъчителен епизод от своя живот, когато преди две десетилетия е бил млад стажант в китайска болница и е бил принуден да участва в отнемане на органи от жив човек.
От десетилетия насам, китайските власти и по-специално военно-медицинските институции, използват екзекутирани затворници като източник на органи за заможни китайски и чуждестранни пациенти, нуждаещи се от трансплантации. Съществуват съмнения, че отнемането на органи се извършва, докато жертвата е все още жива. Това намалява риска органът да бъде отхвърлен от тялото на получателя след трансплантацията.
По-долу са показанията на Уан, понастоящем живеещ в Канада, пред китайскоезичната медия The Epoch Times. Показанията са редактирани за краткост и яснота, и са добавени подзаглавия.
„Инцидентът се случи през 1990 г. Бях лекар-стажант в урологичното отделение на Военната болница в Шенян, провинция Ляонин. Един ден получихме телефонно обаждане от Военното управление в Шенян, с нареждане медицинският персонал в болницата да извърши спешна военна мисия.
Тайна военна мисия
В следобедните часове на същия ден завеждащият на нашето отделение започна да ни вика поименно. Избраха шест служители – трима лекари, две медицински сестри и мен.
Наредиха ни от този момент нататък да преустановим всякакъв контакт с външния свят, докато не завършим мисията. Бяха ни забранени каквито и да било средства за комуникация.
Качихме се в модифициран автомобил, а пред нас шофираха няколко военни коли, пълни с въоръжени войници. Военните автомобили бяха с включени предупредителни светлини и разчистваха пътя пред нас, така че се движехме много бързо. Прозорците на нашия ван бяха покрити със син плат, затова не виждахме къде отиваме.
Стигнахме до място, заобиколено от планини и охранявано от много войници. Посрещна ни един офицер и от него научихме, че сме във военен затвор в близост до град Далиен.
Изземане на бъбрек
На следващата сутрин ни казаха да се качим във вана. Карахме известно време, след което спряхме на неизвестно място. Заобиколиха ни въоръжени войници.
Четирима от тях внесоха във вана тялото на човек и го напъхаха в черен найлонов плик с дължина над два метра.
Краката на човека бяха здраво завързани с някакъв специален конец, много здрав и тънък като нишка. Връвта се врязваше в плътта на човека. Същият конец беше увит около врата му, докато ръцете му бяха завързани зад гърба – по този начин движенията му бяха ограничени, тъй като ако се опиташе да мърда, нишката щеше да се вреже във врата му, по който вече имаше следи от кръвоизливи.
Единият лекар ми каза да го държа, да не мърда. Когато докоснах краката му, усетих, че са все още топли.
Лекарите и медицинските сестри бързо се приготвиха за операция. Асистирах им и отговарях за прерязване на артерията, вените и пикочопровода (каналът, който свързва бъбреците с пикочния мехур).
Медицинска сестра разряза ризата на мъжа и приложи дезинфектант върху гърдите и корема му. С помощта на скалпел, един от лекарите направи широк разрез започващ от под гърдите чак до пъпа.
Забелязах, че краката на мъжа потрепваха, но от гърлото му не идваше и звук.
Лекарят отвори телесната кухина, откъдето изведнъж бликна много кръв и червата на човека излязоха навън. Лекарят бързо ги отмести настрана и веднага започна да отстранява единия бъбрек. От другата страна друг лекар започна да вади другия бъбрек.
Единият от лекарите ми каза да прережа артерията и вената. Направих го и кръвта изригна върху мен. Кръвта циркулираше, което значеше, че човекът беше все още жив.
Лекарите действаха много сръчно и бързо. Те поставиха двата бъбрека в термостатична кутия.
Отстраняване на очните ябълки
Единият от лекарите ми нареди да отстраня очните ябълки.
Погледнах към лицето на човека и видях очите му да ме гледат, изпълнени с изключителен ужас. Имах чувството, че наистина ме гледа. Клепачите му се движеха. Беше жив.
Изпаднах в паника, треперех целият и буквално се вцепених. Беше толкова ужасно!
Спомних си, че предната вечер чух един от офицерите да говори с нашия ръководител: „… няма и 18 години. Много здрав и все още жив.“ За него ли говореха? Взимахме органи от жив човек. Беше ужасяващо!
Казах им, че не мога да го направя.
Тогава единият лекар натисна силно главата на мъжа към пода и хвана единия клепач с двата пръста на лявата си ръка. След това с помощта на форцепс в дясната си ръка извади очната ябълка.
След като преживях това, повече не бях способен да работя този ден: треперех, потях се и бях в състояние като пред припадък.
В очакване на органите
Когато хирургическата интервенция приключи, единият от лекарите даде сигнал на войниците във вана. Един от тях, който седеше на предната пътническа седалка, започна да говори по радиото. Други четирима войници увиха вече мъртвото тяло в найлонови торби и го хвърлиха в паркиран наблизо военен камион.
Бързо ни откараха обратно до болницата. Когато занесохме органите в хирургическата зала, група лекари вече бяха там, готови да извършат трансплантация.
Нервен срив
След като се прибрах у дома, тялото ми продължаваше да се тресе от екстремния ужас и шок, който преживях. Не посмях да разкажа на никого за случилото се. Никой от семейството ми не знае. Скоро след това напуснах болницата.
Въпреки това състоянието ми не се подобри. Психическото напрежение от видяното ме държеше в състояние на постоянна депресия.
Постоянно си спомнях как ме гледаха очите на мъжа, изпълнени с болка и ужас.
Дълги години не споменах на никого за това, защото само от мисълта за случилото се ми прилошаваше.
Когато чуждестранните медии започнаха да пишат за отнемането на органи от последователи на медитативната практика Фалун Гонг след 2006 г., знаех, че твърденията са истина. Това нещо съществува отдавна във военната система на китайската комунистическа партия. След началото на преследването на Фалун Гонг, те просто се сдобиха с по-мащабен източник на органи.“
