Автор Галина Спасова
– Доц. Буева, какви са най-добрите практики за профилактика в областта на детската нефрология?
– Според световната практика профилактиката на заболяванията на отделителната система през последните 30 години започва от пренаталната възраст. Тогава се правят изследвания, най-разпространеното от които е ехография на вътрешните органи и най-вече на отделителната система на фетуса. Тъй като най-големият процент вътреутробни аномалии се пада на отделителната система – около 17%. Две до три седмици след раждането (или веднага след него при по-сериозните отклонения) се препоръчва да се повтори ултразвуковото изследване, за да се потвърди или отхвърли диагнозата. Тъй като понякога преди раждането се виждат примерно разширения на легенчетата, които после изчезват. Физиологичното обяснение е, че фетусът в последните седмици на бременността образува най-много урина на килограм тегло в сравнение с целия живот по-нататък.
– Кои са базисните грижи и предпазни мерки при здравите деца, които родителите трябва да знаят? – Пикочният мехур на бебето не работи добре – това е физиологично. Като се добавят бактериите, които се събират върху памперса – ето и най-честата причина за инфекция на отделителната система в кърмаческата и ранната детска възраст. Максимално рано детето трябва да бъде приучено на гърне. Запекът и липсата на течности са другите фактори, предразполагащи към повтарящи се инфекции на отделителната система. Тези инфекции зачестяват, когато децата тръгнат на детска градина или на училище. Защото тогава се появява моментът с отиването до тоалетна – първо, защото липсва усамотението, на което детето е свикнало у дома, и второ – заради състоянието на тоалетните. Този въпрос е много важен. Децата се въздържат да ходят до тоалетна, а когато пикочният мехур и дебелото черво не работят добре, се стига до инфекции. В много случаи далечните последици са твърде неприятни – имам предвид след 20-25 години.
С толкова години интервал трудно се прави връзката, но тя съществува. И най-здравото дете, което отива веднъж на 8-10 часа до тоалетна, ще направи инфекция. Нещо, което съвсем не се знае от родителите, е, че запекът не е нормално състояние. При него пикочният мехур се притиска от дебелото черво и работи зле. И пак се стига до инфекция.
И какво наблюдавам често? Дете със запек, с множество инфекции на отделителната система, продължава да има запек. Тогава се получава ситуация, при която се вдига температура, инфекцията се лекува, но не се обръща внимание на ходенето по малка нужда и на запека. Резултатът е, че се повтаря инфекцията. Т.е. лечението с антибиотици е лечение на последиците, а не на причината. Родителите, които идват при мен с децата си, много често изобщо не знаят дали децата им ходят до тоалетна редовно, не са проследили това. Профилактиката е предимно в редовното отиване до тоалетна и достатъчния прием на течности. Но когато контактувам с децата, те ми казват, че тоалетните в училище не се поддържат, дори и съвсем новите. Това трябва да се наблюдава и контролира сериозно в детските градини и учебните заведения.
– При кои симптоми се подозира бъбречен проблем? – Родителите трябва да знаят, че единственият симптом на възпаление на отделителната система е температурата. Ако тя е над 38 градуса и няма кашлица, хрема, разстройство, трябва да се изследва урина. Ако това не се направи и не се констатира възпаление на отделителната система, често се разсъждава така – „има температура, даваме антибиотик“. Но той, даден като сиропче, не може да излекува възпалителен процес на бъбрека, което е нещо много сериозно. Така само се прикрива картината. Когато се взима антибиотик през устата, без да е установена причината, това може да се повтаря – има семейства, които смятат, че детето им си боледува периодично от възпаление на гърлото. Често родителите си вземат „сиропче“ от аптеката дори без да знаят, че това е антибиотик.
И когато след време се изследва урина по някакъв повод, се оказва, че не е било само зачервено гърло и вирусни инфекции. Това са били температурни уроинфекции. И се вижда, че бъбрекът не е пораснал и не изпълнява функциите си.
Важно е да се диагностицира възпалителният процес, защото бъбреците на детето растат, но болният бъбрек спира да расте. В него се оформят огнища, които остават за цял живот, невъзстановими са. В последните 25-30 г. се разбра, че в огромния процент от случаите с инфекции на отделителната система причините не са аномалии. Прекрасно е навреме да се открият както аномалиите, така и наличието на белтък в урината, но от тук нататък трябва специалист детски нефролог да бъде потърсен за консултация. Нефролози, работещи с възрастни, рентгенолози и т.н. сега имат право да работят с бебета. Но голяма част от тях не са пипали в живота си новородено. Това, което смятам за добро решение, е, всички педиатри да минат курс по ехография, те да извършват прегледа на 6 месеца, за да може по-късно да насочат детето към нефролог, ако има нужда.
– Колко често да се изследва урината при здраво дете? – Когато количеството на белтък в урината е много, се появяват отоци, намалява урината – това е т.нар. нефротичен синдром. Но той е видим. Нашият скрининг, който бе проведен сред здрави деца в училища и детски градини, установи, че много от тях имат белтък в урината, без това да се знае. Министерството на здравеопазването прие предложението ми и от януари 2014 година в профилактичния пакет за децата в училищна възраст влиза еднократно изследване на урината с тест лента.
– Кои други аспекти от режима на живот бихте откроили? – Това, което обременява бъбреците и не се взима предвид, е наднорменото тегло. Освен до диабет, хипертония и т.н. след години то води до поява на белтък в урината и до бъбречна недостатъчност. Защото нефроните са принудени да работят много повече и това ги износва. В цял свят предпазването на бъбреците означава борба с белтъка в урината. Защото той, макар и в малки количества, с течение на времето уврежда. Второто е предпазването от инфекции на отделителната система, за което говорихме. Третото е рационалното хранене. Основният продукт, който много натоварва бъбреците, е месото. Не се препоръчва месо три пъти на ден. Също много вреди пушенето, което, както знаем, започва в много ранна възраст вече. Трябва да се знае, че никотинът е токсичен за бъбреците. И отново искам да акцентирам върху режима на отиване до тоалетна.
– Каква е осигуреността с кадри в детската нефрология? – Това е нова специалност за България и имаме общо 15 детски нефролози. Това е една област, която би трябвало да се развива. Единственото място, където се специализира в нея, е детската клиника по нефрология в Специализираната болница по педиатрия „Проф. И. Митев“. Допреди половин година бях началник на тази клиника. Във връзка с породил се спор около един конкурс в МУ напуснах. Резултатът е, че от МУ София излезе единственият хабилитиран в областта на детската нефрология. Това поставя под въпрос обучението на специализанти. Питам се – дали през 2015 година може да се обяви място за специалност детска нефрология?
