Може ли да го измерим?
Едва ли.
Знам само, че като видя нещо красиво – то ме изпълва. Знам само, че като се приберам у дома – ми е добре! Знам само, че като гледам тъжен филм – очите ми се пълнят със сълзи.
Но какво е щастието и защо сме нещастни? Какво толкоз е щастието, че всички се стремим към него?
Не е ли просто. Да си пожелаеш нещо. Да го поискаш силно. След това да се пребориш за него. И да се зарaдваш.
Щастлив си, когато научваш нещо ново. Щастлив си, когато виждаш нещо ново и прекрасно. Щастлив си, когато се прибираш у дома. Щастлив си, когато говориш с хората, които обичаш. Щастлив си, когато подаряваш.
Кога си нещастен? Има ли такива моменти? Разбира се, че има.. Нещастен си, когато се чувстваш предаден и излъган. Когато представите ти за света – се указват – измамни. Нещастен си, когато не си себе си… когато се опитваш да се харесаш. Нещастен си, когато даваш любов и получавах в замяна – студенина.
Не трябва да се страхуваш – да продължиш. Не трябва да се отказваш – от това, което винаги си искал. Да правиш нещо красиво и да се радваш, когато и другите се радват. Да изненадваш. Да се смеeш. Да бъдеш Себе си и да не изневеряваш на принципите си.
Това е да си Щастлив!