Йоркширски Териер / Yorkshire Terrier (86)
Други наименования: Йоркшир териер; Йорки
Порода от Трета група – Секция 4 – Той Териери
Произход, качества и предназначение на породата
Родината на йоркширския териер (често наричан „йорки“) е графство Йоркшир, Англия. В средата на 19ти век, работници от Шотландия идвали в Йоркшир в търсене на работа и донесли със себе си няколко различни варианта на малки териери. Развъждането на йоркширския териер и обособяването му като порода е осъществено главо от служители във фабриките за памук и вълна в графствата Йоркшир и Ланкшир, но данните за този процес са оскъдни.
Известно е че началото на породата йоркширски териер произлиза от три различни кучета, мъжко на име Олд Краб, женско на име Кити, и още едно женско куче чието име е неизвестно. В кръвната линия на ранните йоркито присъства и Пейсли териер, по-дребна версия на Скай териера, който е развъждан заради красивата си дълга копринена козина. Някои специалисти вярват, че и представители на Малтийската болонка са използвани в развъждането. Всички тези кучета са били представители на териери произлизащи от Шотландия. Първоначалната класификация на породата е била изключително объркана и те са представяни по изложбите в най-различни категории. В ранните дни на породата почти всяко куче, което е имало синя козина по тялото и светлобежови или сребристи глава и крака, с подрязани уши и опашка, е възприемано като йоркширски териер. Но в края на 1860те, изложбено куче, което спада към йоркитата, приличащи на Пейсли териери, на име Хъдърсфилд Бен (собственост на Мери Ан Фостър от Йоркшир) добива голяма популярност и налага стандарта на породата какъвто е и в момента. През 1891 г. П. Х. Комбс пише в Американската книга на кучето „Хъдърсфилд Бен беше най-доброто мъжко куче от своята порода и едно от най-забележителните кучета от която и да е порода живяло някога; и повечето от изложбените екземпляри в наши дни имат едно или повече пресичания с неговата кръв в своето родословие“. Като многократен победител в киноложки изложби, Хъдърсфилд Бен бързо се превърнал в типа куче, което всеки искал да притежава и чрез своето поколение наложил външния вид на породата, който познаваме и днес. Това изключително куче все още е наричано „баща на породата“.
В Северна Америка йоркширският териер е внесен през 1872 г., а първото животно регистрирано в Американския киноложки клуб е от 1885 г. По време на викторианската епоха, йоркширският териер е домашно и изложбено куче в Англия и както американците копирали викторианските обичаи, така приели и йоркширския териер. Популярността на породата спаднала през 40те години на ХХ век когато процентът на регистрирани кучета от малки породи спаднал до рекордно ниското ниво от 18%. За възраждането на породата допринесла известността на Смоуки, йорки и известно военно куче от втората световна война.
Американският киноложки клуб класира йоркширския териер на 6то място по популярност в САЩ от всички чистокръвни породи за 2012 и 2013 година.
Външен вид
Височина: от 15 до 17,5 см.
Тегло: достига до 3,2 кг.
Тяло: компактно
Глава: малка, скулите му са заоблени
Очи: тъмни
Уши: изправени
Опашка: често се купира
Козина: дълга, мека
Окраска: синя, жълто-кафява
„Мини йорки“ е термин който се използва за много малки по размер йоркширски териери. Те не се разпознават като отделна порода, а като мутация – обикновено мини йоркито тежи под 1.8кг, докато стандарта е 3.2кг. Развъждането им е спорна практика, тъй като под натиска на модата се селектират екземпляри, които да изглеждат като кутрета и се пренебрегва избягването на здравни недостатъци. Рискът при раждането за маломерна майка е голям и повечето раждания се извършват с цезарово сечение и имат голяма смъртност.
Характер и поведение
Има два начина по които може да възприемете йоркито – като изпълнен с енергия териер или като деликатно куче играчка, създадено за глезене. Начинът по който собственика възприема домашния си любимец до голяма степен определя развитието на характера му.
Със сигурност йоркширския териер е жизнен и любознателен, бърз физически и психически, и
виж в пълен размер
прекарва голяма част от времето си в търчене навсякъде и изследване на заобикалящия го свят.
Големите породи кучета може да го видят като лакомство, затова при разходка е добре винаги да е на каишка за собствената му безопасност. Освен това йоркитата могат да бъдат превъзбудени преследвачи на птици и пеперуди.
Като любител на комфорта йоркито се наслаждава на гушкане в скута и заравяне в меки възглавници.
С остро око и още по-остър глас йоркширските териер не пропускат да докладват за непознати, често на дразнещо висок тон. Ранната социализация е необходимост, за да се задържат нещата в разумни граници.
Някои йоркита са умни и се учат бързо, докато други са инатливи и опърничави. Те често не обичат да бъдат водени на каишка и може да се стрелкат насам натам докато бъдат обучени.
Ходенето до тоалетна навън е сериозен проблем за йоркширските териери, особено в студено и мокро време. Обмислете вътрешна тоалетна или малка кучешка врата, водеща до закрит двор.
Лаенето трябва да се контролира от първия ден и този енергичен мъник трябва да се отучи от обсебване на храната и играчките.
Ако искате куче което…
е малко, елегантно, лесно за носене и незаемащо много място
скубе се много малко (една от най-добрите породи за хора с алергии)
е жизенено и любопитно и се придвижва бързо и грациозно
не се нуждае от много упражнения
е отличен пазач – никога не пропуска да съобщи за непознати
е миролюбиво настроено към други домашни любимци
то Йоркширския териер е правилната порода за вас.
Ако не искате да се сблъскате с….
крехкостта на куче играчка
тънката линия по която трябва да се движите в опита да балансирате между предпазването и безопасността на куче играчка и опита да го възпитате и направите самостоятелно
сериозните проблеми с ходенето до тоалетна навън
редовното ресане и изчеткване, или честата подстрижка на козината
свръхраздразнителни инстинкти за преследване
то може би Йоркширския териен не е подходящото куче за вас.
Отглеждане
Заради малките си размери и не особената активност, породата е подходяща за отглеждане в апартамент. Би било добре стопаните на тези кучета да имат известен опит в отглеждането на кучета, тъй като обучението на йоркширските териери изисква доста търпение и разбиране. Те могат да бъдат доста упорити ако поискат и с тях трябва да се подхожда много внимателно и винаги с добро. Правилните методи ще доведат до много добри резултати, а кучетата са способни да бъдат наистина чудесни ученици. Козината им се нуждае от чести разресвания, за да изглежда добре.
Здравословни проблеми и продължителност на живота
Здравословните проблеми, които се срещат често при йоркширския териер включват бронхит, лимфангиектазия, катаракт, кератит. Освен това йоркитата имат чувствителна храносмилателна система, която води до повръщане и разстройство при отклонение от редовната диета. Относително малкия размер на кучето означава, че породата има ниска толерантност към анестезия, лесно могат да пострадат при падания, от други кучета или от непохватност на собственика си. Могат да се срещнат странични реакции след инжекции като възпаление и косопад на мястото на убождането. Различни алергии могат да доведат до сухота на кожата, сърбежи и зачервявания.
Продължителността на живота на йоркширските териери е от 13 до 16 години. Мини йоркитата имат доста по-къс живот, тъй като са предразположени към хронични проблеми като диария и повръщане и по-лесно могат да бъдат наранени.
Йоркширските териери, както всички останали породи кучета, имат два комплекта зъби през живота си. Първият се състои от 28 млечни зъба, а вторият от 48 постоянни. Понякога броят на постоянните зъби може да варира, но това не е проблем стига да не доведе до изкривяване на захапката. Малките йоркита се раждат без зъби, тъй като се хранят само с мляко. Млечните зъби израстват между третата и осмата седмица, а постоянните между четвъртия и осмия месец.
Йоркитата и други малки породи могат да имат проблеми, ако млечните зъби не паднат докато израстват постоянните. Това се случва когато новопоникващите зъби се разминават с млечните и може да доведе до разминаване в захапката. Задържалите се зъби могат да причинят инфекция, тъй като храната често се задържа между тях. Понякога постоянните зъби са принудени да израстнат в неправилна позиция и да задълбочат проблема с кривата захапка. Задържалите се млечни зъби може да паднат няколко седмици след поникването на новите и да се наложи премахването им с операция.
Като малка порода, йоркширските териери са предразположени към тежки зъбни заболявания. Тъй като челюстта им е малка, зъбите им може да поникнат нагъсто и да не могат да паднат по естествен път. Това води до задържане на храна между тях и развитие на бактериим, които, освен че увреждат зъбите, се разпространяват и към други части на тялото и водят до проблеми със сърцето и бъбреците. Най-добрият начин да се предотврати този процес е зъбите да се почистват редовно с четка и кучешка паста за зъби. Човешката паста за зъби не се препоръчва, тъй като лесно се разпенва и може да бъде погълната. Професионално почистване на зъбите може да бъде направено и от ветеринарен лекар.
Обичайно, опашката на йоркширския териер се подрязва до средна дължина. Още в ранната история на породата се проявява недоволство от тази практика и в момента в по-голямата част от света тя е отхвърлена. Американският и Канадският киноложки клубове все още държат на купирането, за да допускат представители на породата до техните изложби. Често петия пръст на йоркитата се отстранява докато са малки, което също е противоречива практика.
Интересни факти
През 1997г. Ozmilion Mystification става първият йоркширски териер който печели приза Best in Show на най-голямата киноложка изложба в света – Crufts.
Силвия, йорки с размер на кутия от кибрит, притежавано от Артур Марпълс от Блакбърн, е най-малкото куче в историята. То починало през 1945 г., когато е на 2 години, 6.35 сантиметра високо и 8.90 сантиметра дълго. Тежало е само 113 грама.
Паша, йоркширския териер на Триша Никсън Кокс, е живяла в Белия дом по време на управлението на Ричард Никсън като президент на САЩ.
