Утре на 5-ти април , ние българите празнуваме Цветница. Според родната статистика на Цветница празнува една пета от българите. Здравки и Виолети, Рози и Розалии, Цветанки, Цветелини, Цветослави и куп още цветни имена честват един от най-популярните християнски празници. Цветница е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природатаНа тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете Си за благословение и предпазване от болести и зло. Върбовите клники напомнят палмовите вейки – символичните знаци на победата.
Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.Върбата е първата от растенията, която се събужда от зимния сън. Тя предпазва от лоши магии и защитава посевите от гръмотевици и град. Вечерта се играе лазарското хоро, което за първи път след Великденските пости е сключено. Вярва се, че на Връбница, ако се реже лозата, няма да има плод през годината. Младите жени хвърлят в реката китка с цветя и по нея гадаят дали ще се задомят. Ако китката се понесе по водата без да се заплете или спре скоро ще има сватба.
На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. Обичаят „кумичене“ започва рано сутринта, като над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.
сподели бутон
ИМЕ
