За празника Лазаровден
Празникът Лазаровден е подвижна дата и се чества в събота, седмица преди Великден. Православната църква почита на този ден възкръсването на Лазар. Евангелието от Йоан разказва как Христос възкресил умрелия Лазар, брат на Марта и Мария, на четвъртия ден от неговата смърт. Той живял още 30 години като спазвал строг пост и бил избран за пръв епископ на град Китион на остров Кипър.
Българите наричат празника Лазарска събота, Лазар, Лазарица. Празнува се в чест на гората, пасищата и нивите. Обичаите на Лазаровден са поетични и жизнерадостни, свързани са с пролетното събуждане на природата, с мечтите и надеждите за благоденствие и задомяване на момите. Възпято е и в народните песни това настроение:
„Що ми е мило и драго, че се е пролет пукнала, все е излезло на трева, и стока, маре, и мъка: сиви говеда в гората, вране коневе в полето. На илядници овчици, и на стотици козици”.
Много интересни са старинните обичаи, изпълнявани на Лазарица – боенек и лазаруване. Лазаруването е общобългарски обичай, който в родопската и тракийската област се изпълнява в две съботи подред. През първата събота, наричана Малък Лазар, лазаруват малки момичета, а през втората, позната като Голям Лазар -девойки, които са на възраст за женене.
Участничките в обичая се наричат лазарици, лазарки. Навсякъде е разпространено вярването, че момиче, което не е лазарувало, не може да се момее. Всяко девойче само веднъж може да бъде лазарка.
Веднага след Тодоровден започва подготовката за Лазаровден. Момите се събират,като са разделени на групи по махали и под ръководството на вече лазарували девойки или на по-възрастни жени – майки или други близки, разучават лазарските игри и песни.
В ранното утро на Лазарица из селото тръгват лазарки, закичени със свежи цветя по главите, облечени в чисти, нови носии, в които задължително трябва да има елемент от невестинска премяна. Те са разделени на групи, като всяка се състои от по четири пеячки и две шеталици и се предвожда от кумица. Най-порядъчната и голяма мома в селото избират за селската кумица.
Лазарките обикалят всички къщи в селото, като във всеки двор изпълняват специални обредни песни, посветени на отделните членове от семейството. Пеят на стопанина, на стопанката, на невестата, на бебето, на възрастните в къщата.
Специални песни има и за терзия, за свещеник, за овчар, като най-много са за момите в дома. В тях се пее за качествата на момата, за любовта между ергени и моми, за бъдещата сватба. Ето една такава песен:
„Ай, Лазаре, Лазаре, тука са ни казали, че има мома и момък. Я момата женете, я момъка годете”
Ако в къщата има кошери, лазарките пеят и за пчелите. Докато пеячките пеят, шеталиците, под съпровода на песните, играят ритуалния лазарски танц боеник, буенек – несключено, много буйно хоро. То се играе за здраве и берекет. Лазарките подскачат високо и тропат с крака, за да растат на високо житата и да се плоди добитъкът. При танца размахват пред себе си бели лазарски кърпи.
Стопаните дават на момичетата бели яйца, които една от тях ги събира в кошничка. Лазарките се очакват с голямо нетърпение и радост от стопаните. Вярва се, че къща, в която са пели и играли лазарките, ще бъде честита и домочадието ще се радва на дълъг живот и здраве. Лазарките не влизат само в дом, в който е починал човек и още не е изминала една година от неговото погребение.
В лазарските обичаи е залегнала и идеята за осигуряване на здраве и плодородие. Лазарските дружини обхождат и селското землище, пеят обредни песни по ниви и ливади, пеят и на житото: „Къде ние заминало, родило се, преродило, та на земия натегало, от два класа кутел жито, от два грозда бочва вино!” В Южна Тракия лазарките изпълняват и пеперударски песни, с които молят Бога да изпрати дъжд, тъй необходим за посевите. В източните части на страната в лазарските чети има и други обредни персонажи- боенек и лазарова булка. Девойките избират някоя лична мома, пременяват я в мъжки дрехи, слагат й калпак на главата, а в ръка й дават да държи тояга или брадва. Тази мома ще изпълнява в обичая ролята на младоженец – зет. Избират и едно малко момиче, с живи родители, забулват главата му с бяла или червена кърпа и го пременяват като лазарова булка. В лазарската група често има моми, които изпълняват мъжки роли.
Имен ден на Лазаровден празнуват Лазар, Лазара, Лазарина. Честит Лазаровден на всички празнуващи!
106 total views, 2 views today
Tweet
Pin It
