Кърт Кобейн (1967-1994) е фронтмен на сиатълската гръндж банда Нирвана и последния музикант на 20 век с култов статус – символ на младите и световна икона, който по ирония на съдбата е интровертен и отдалечен от идеята за слава и звезден статус. Е, точно в края на 90-те започва времето на продуктовите звезди – време, в което някой те режисира и продуцира като кукла на конци. И именно заради това, с Кърт си отидоха и посланията, честността и личното обаяние, заради което стотици хиляди са готови да чуят всяка дума на идола си. Кобейн е отвъд представите за деструктивна рок звезда – проницателен и чувствителен, той е от онези артисти, които ти отварят очите за света, без да го целят. Смъртта на Кърт предизвиква спорове и до днес – дали е самоубийство или убийство и какви са точно фактите, можете да прочетете на http://justiceforkurt.com/. Предсмъртното писмо започва с обръщение към измисления от него герой и негов приятел в детството му:
За Бода:
Говоря от името на опитен глупак, който очевидно предпочита да е скопен, инфантилен мрънльо. Това писмо трябва да е доста лесно за разбиране.
Всички предупреждения от началните пънк рок курсове през годините, от моите първи стъпки в, можем ли да кажем, етиката, свързана с независимостта и смущенията на вашето общество, се оказаха доста истински. От много години не бях изпитвал вълнение от слушането, тъй както от създаването на музика, четенето и писането. Отвъд думите, чувствам вина за тези неща.
Например, когато ние сме зад сцената, светлините се включат и маниакалният рев на тълпите започне, той не ми влияе по начина, по който е повлиявал на Фреди Меркюри, който изглежда го е обичал, разтапял се е в любовта и обожанието на тълпата – нещо, на което напълно се възхищавам и завиждам. Истината е, че не мога да ви заблудя, нито един от вас. Просто не е честно нито към вас, нито към мен. Най-лошото престъпление, за което се сещам, би било да ограбя хората като се преструвам и се правя, че се забавлявам на 100%.
Понякога се чувствам като че ли трябва да имам часовник, който да ми вкарва юмрук точно, преди да изляза на сцената. Опитах всичко по силите си, за да го оценя (и го правя, Боже, повярвай ми, че го правя, но не е достатъчно.) Оценявам факта, че сме забавлявали и повлияли на много хора. Но трябва да съм един от онези нарцисисти, които оценяват нещата единствено, когато са си отишли. Твърде съм чувствителен. Имам нужда да бъда малко по-безчувствен, за да си възвърна ентусиазма, който някога имах като дете.
На нашите последни три турнета, оценявах много повече всички хора, които познавам лично, както и почитателите на нашата музика, но въпреки това не можах да се отърва от фрустрацията, вината и съпричастността, която имам към всички. Има добро във всеки от нас и мисля, че просто обичам хората твърде много – толкова, че това ме прави твърде тъжен. Тъжният малък, чувствителен, неоценяващ, зодия Риби човек на Иисус. Защо просто не се наслаждаваш? Не знам!
Имам за съпруга богиня, която разпръсква честолюбие и съпричастност и дъщеря, която помни прекалено много какъв бях, изпълнена с любов и радост, целуваща всеки човек, който среща, защото всички са добри и няма да я наранят. И това ме ужасява до степен, в която едва функционирам. Не мога да понеса мисълта, че Франсис ще се превърне в нещастен, саморазрушаващ се, мъртъв рокер, в какъвто се превърнах аз.
Справям се добре, много добре и съм благодарен, но от седем годишна възраст аз изпитвам ненавист към хората като цяло. Само защото изглежда толкова лесно за съпричастните да се погаждат. Само защото обичам и съжалявам хората прекалено много, предполагам.
Благодаря на всички ви от дъното на моя изгарящ, отвратителен стомах за вашите писма и загриженост през изминалите години. Аз съм прекалено непостоянно и раздразнително бебе! Вече нямам страстта, така че помнете: по-добре да изгориш, отколкото да изсветлееш.
Мир, любов, съпричастност, Кърт Кобейн
Франсис и Кортни, ще бъда край олтара ви. Моля те, Кортни, продължавай, заради Франсис. За нейния живот, който ще бъде толкова по-щастлив без мен. Обичам ви, обичам ви!
Източник: Manifest.bg
