Чувството за вина ти пречи да станеш богат!
Чувството за вина е навсякъде около нас и в нас самите. Чувстваме вина за какво ли не и към какво ли не. Чувстваме се виновни, че не даваме достатъчно внимание на децата си, на съпруга или съпругата си, че не сме постъпили правилно с колеги, служители или шефовете си, вина към приятели, познати, роднини, бивши и настоящи гаджета и дори към хора, които никога не сме познавали и няма да познаваме.
Чувството за вина е едно от най-деградивните и най-силни чувства. То се появява уж от нищото и за съжаление е трудно за контролиране. Всъщност много по-лесно можете да контролирате гнева си отколкото чувството за вина.
Но каква е връзката със забогатяването?
Наскоро видях един млад човек, около 30-годишен, седнал на земята на бул. ‘’Витоша’’ в столицата, който беше сложил канче пред себе си с надеждата хората му хвърлят няколко стотинки. Забелязах, че хората, които му дават пари, са предимно от средната класа или малко под нея, хора, които са между бедността и сравнително нормално финансово положение, но далеч от задоволителното. Тези, които явно изглеждаха бедни, го подминаваха, с ясната идея, че те не са много по-добре от него. Тези обаче, които можеха да се опишат като хора с добро или отлично финансово състояние или да ги наречем “богати”, не му обръщаха внимание.
Ако някой си мисли, че бедните са бедни, защото споделят парите си с просяци, а богатите са богати, защото не го правят – греши. Никой няма да забогатее, ако спестява от парите, които би дал на просяци…, както и ако пести от закуски.
Причината е по-фундаментална. Когато един уличен артист свири пред вас или пък жонглира с кегли, той ви предоставя безплатно забавление, което ви прави автоматично ангажирани и генерира чувството за вина у вас, че вие се забавлявате, но не сте заплатили за това. Ето защо този тип артисти понякога изкарват повече пари от някой, който работи по 8 часа в офис.
Но просякът, който нищо не прави освен да лежи на паважа, също печели. При това достатъчно добре. Ако седнете и преброите парите, които печели един такъв човек, ще се изненадате и ще ви хване яд, че вие правите по-малко пари, когато, вместо да лежите на паважа, си скъсвате задника от работа.
Всъщност, хората които минават по големите булеварди се чувстват виновни. Преди малко са си купили нови обувки и дори да са само за 30 или 50 лв., те пак ги поставят на много по-добро ниво спрямо човека на улицата, който е облечен със скъсани дрехи и дори може да няма обувки. Може би пък преди малко просто са пили кафе с торта, или сок, като са оставили в кафенето 10 или 15 лв., а може би и 2-3 лв. бакшиш на усмихнатата сервитьорка просто защото… защото така им се иска. Но дори и да не са направили нито едно от тези неща, а просто са мислили да го направят, те автоматично създават вина у себе си при вида на изключително зле изглеждащия просяк. Съпоставят се с него.
Вие имате нови обувки – той няма. Вие пиете кафе и сок с огромна надценка, а той няма пaри дори за хляб. Вие давате бакшиш на сервитьорката просто защото така искате, а тези пари биха могли да го нахранят за деня. Вие мислите да си купите нов телефон или кола, а той няма дрехи? Всяка подобна съпоставка ви кара да се чувствате ужасно. Поставяте се на негово място и изпитвате вина за това, че имате много повече отколкото той може някога да има. Бъркате в портфейла, давате 1-2 левчета на стотинки и откупувате вината си и вече се чувствате по-добре.
И пак да попитаме – какво общо има това с богатството?
Чувството за вина, че имате повече от околните е фундаментално и ако не се преборите с него веднъж завинаги, то винаги ще се появява в неподходящ момент и вие, макар и да мислите, че взимате правилно решение, може да се окаже, че го взимате под натиска на вината, която подсъзнателно контролира живота ви.
Богати хора, забогатели по честен път (повярвайте ми, има ужасно много такива), са наясно, че за да спечелят всеки един лев, са дали част от своя живот. Скъсали са си задника, има ли са конфликти в семейството, не са обръщали нужното внимание на децата си, прекарвали са нощи и празници работейки, боледували са и са преживявали нервни кризи вследствие на проблемите в работата… И когато те в крайна сметка се замогнат, организмът им сам ампутира всякакви наченки на вина към хората, които нямат. Не защото ги мразят, а започват да ценят своя труд, време и пари. Те са осъзнали в пълнота факта, че това, че са по-богати и имат повече, не е за сметка на това, че човекът, легнал на паважа, няма нищо.
Ако вие, от своя страна, чувствате вина за това, че сте по-успешни от своите съученици, приятели, роднини или дори от съпруга или съпругата си, има голяма вероятност да вземете решения, които да ви ударят в дъното и така подсъзнателно да се озовете на ниво в обществото, където вие няма да се чувствате виновни, но ще карате другите да се чувстват виновни, защото вие нямате нищо, а те имат всичко.
Помислете по темата! И винаги когато по една или друга причина се почувствате зле от това, че имате повече от някой друг (който и да е той), си припомнете през какво сте минали, за да го постигнете.
Дата: April 05, 2015 Категория: Бизнес
