Великотърновският поет Радко Радков внезапно почина на 1 септември. 69-годишният творец издъхна самотен и забравен от обществото, подкрепян само от неколцина верни приятели.
Той е роден на 31 януари 1940 г. във Велико Търново. Завършил е Духовната академия и класическа филология в Софийския университет. Автор е на повече от 20 пиеси и стотици сонети. Наричаха го българския Шекспир.
Радко Радков единствен сред световните творци е удостоен два пъти с Международната Наполеонова награда „Солензара“ на Френската академия на науките за драмите си в стихове „Теофанó“ (връчена му в Сорбоната през 1983 г.) и „Всенародно бдение за Апостола“ (връчена му в Ловния дворец на аристокрацията в Париж през 2005 г.).
Заедно с Любомир Левчев, Радков е удостоен и със званието „Кавалер на френската култура“ за трагедията в стихове „Балдуин Фландърски“. За последно бе преподавател по класически езици във Великотърновския университет.
