Още по темата
90 години народът чакат БКП/БСП да се покае за кървавата касапница
Само
за миг България дава толкова жертви от елита си, колкото не са загивали и при
най-кървавата война
След
идването на демокрацията цинично наследниците на атентаторите заеха първите
места в храмовете
Майя
Любомирска, специално за Faktor.bg
Питате се какво може да свързва
Световният търговски център в Ню Йорк, гара „Аточа” в Мадрид, редакцията на
„Шарли Ебдо” в Париж и катедралния храм „Света Неделя” в София? Отговорът е
прост и ужасяващ – това са точките на едни от най-големите атентати в
световната история досега. В страховитата класация обаче атентатът в църквата
„Света Неделя” от 1925 г., поръчан и извършен от Военната организация на БКП, е на първо място. Това е най-кървавият
терористичен акт в историята на Европа през ХХ век, в който загиват 213 души, а
над 500 са тежко ранените. Много неща са изписани за злодейството, което
посегна на българския военен и политически елит. Картината на взривения
катедрален храм е ужасяваща : за един миг
загиват български генерали и офицери – повече отколкото във всички войни
от новата ни история, кавалери на „Ордена за храброст”, които не позволиха
българско знаме да падне в плен на неприятеля, невинни жени и деца. Но в името на истината и защото сме в дълг към
младите поколения, и днес, 90 години след най-смъртоносния терористичен акт –
взривяването на катедралата „Света Неделя”, не можем да не припомним по чие
нареждане беше извършен атентатът, и кой е бил поръчителят. А поръчителите и
извършителите не намериха морални сили, или пък не сметнаха за необходимо да
поискат прошка от българският народ за зверствата. Преименувалата се БКП в БСП
и сега се спотайва, когато стане дума за това злодейство. Но не забравя веднага
да скочи с възмущение за терористичните акции от днешно време. Жалък плач.
Защото разлика няма и не може да има – тъй като отнемането дори на един човешки
живот е осъдително. Но българските комунисти/ социалисти побързаха след 10
ноември 1989 г да се наредят в първите редици в църквата със запалени свещи,
удобно
„забравяйки” за извършените злодеяния
и оставяйки като „наследство” кървавите зверства на БКП. Довчерашни атеисти
се кръстеха в Бога, но не поискаха прошка и не намериха сили да се покоят. А
сега се чудят, защо партията им се маргинализира.
Атентатът,
планиран старателно от Военната организация на БКП, е извършен от Никола
Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков, а в
главната роля е клисарят Петър Задгорски, благодарение на когото в църквата
биват внесени 25 килограма взривни вещества. На 16 април 1925 година около 15 ч.
и 20 минути той се качва на тавана,
почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров
запалва фитила. Експлозивът се взривява, главният купол на църквата рухва, а
под него се намират стотици невинни хора. Юрий Захарчук, командирът на
пожарната си спомня трагедията:“Там видях жива гробница:
парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано
с кръв.”
Атентатът в
„Света Неделя” не случайно е извършен на Велики четвъртък – 16 април 1925 г. Но
дори Юда, който за 30 сребърника предаде Христос на Кръстна смърт, не можа да
понесе да живее с греха. Шефовете на БКП/БСП продължават да си правят оглушки,
да не признават вините си и да си въобразяват, че миналото ще се забрави, ще
избледнее с времето и всички
престъпления ще се прикрият и ще покрият с праха на историята. Нали си спомняте
„крилата” фраза на един от днешните лидери на БСП, който каза, че приемат
вината с мезета. Тогава можем ли да се чудим на опитите да се подправя
историята – справка учебниците от времето на соца до наши дни.
Историята обаче рано
или късно си казва тежката дума. И вече
за никого няма съмнение, че
БКП е поръчителят и изпълнителят на атентата
в „Света Неделя”. В разсекретените архиви и
полицейски досиета ясно се вижда , че ръководителите на
комунистическата партия са платили сериозна сума на извършителите на първия в
света най-мащабен терористичен акт в църквата „Света Неделя”. До този
извод може да се стигне и от самопризнанията на дългогодишната комунистическа
деятелка Цола Драгойчева. Става ясно, че БКП разполага с много пари и че
изпълнителите дори и на най-дребните поръчки на партийното ръководство са искали сериозни суми. Архивите разкриват още,
че въоръжените групи на БКП са били съставени от голям брой
криминално проявени
лица и че
ЦК на БКП е поръчителят на терористичните акции. Ето какво разкрива при
самопризнанията си в полицията Цола Драгойчева:
„За
терористичната дейност получихме окръжно, че всеки окръг трябва да има от 3 до
6 души терористи – за пречистване на нашите среди от провокатори и избиване на
по-видните личности от средите на управляващите. С тая работа беше натоварен
Жорж, завеждащият въоръжението. Аз зная само, че поиска суми за издръжката на
трима терористи. Минноподривното дело имаше цел да се разрушат мостове и
сгради… Ние получавахме нареждания от военния отдел на ЦК да почнем системен
терор в дните, когато се разплиташе нашата организация.”
Въоръжените
нападения на комунистите зачестяват. Полицията пък се активизира, започват арести
и в средата на май 1925 г. за пореден път е заловена и Цола Драгойчева.
Обвинението е, че като член на ръководството на БКП в Пловдив подготвя
въоръжени нападения и опит за държавен преврат. Документите свидетелстват, че
по време на разпита на 17 май Соня, каквото е нелегалното име на Цола
Драгойчева, прави пълни самопризнания:“Именувам се Цола Нинчева Драгойчева
(Соня), 26-годишна…
Капка морал в борбата не остана,
дори се стигна до
взаимно изтребление… Парите в партията оказаха много пагубно влияние. И при
най-елементарно възлагане на член на партията на каквато и да било работа той
чакаше възнаграждение. Партийни членове гледаха на партията като на
сиропиталище. Комунистическата партия не можа да създаде свой морал, с който да
се опълчи на буржоазния…”
На
въпроса откъде е вземала пари БКП
по онова време, остава да отговорят
изследователите.
Но да се
твърди, че акциите са били в името на идеята, е нелепо, след като се прочете
дори само един такъв документ от разпит.
Остава
въпросът дали все още всички ние не сме в дълг към загиналите в атентата в
„Света Неделя”? Достатъчен ли и само скромният надпис на храма, за да ни
напомня как в един миг загинаха стотици храбри български войни, невинни жени и
деца? И ще дочакаме ли покаянието на една партия, която претендира да е член на
европейската левица?
СНИМКИ В ГАЛЕРИЯТА:
1. Разрушеният купол на храма
2. Погребение на жертвите
3. Паметен лист с портрети на убитите
4. Държавата издава пощенска марка в памет на трагедията
5. Червената терористка Цола Драгойчева
Използвани са снимки от сайта „Изгубената България“
