Вървял си по пътя един мъдър старец, гледал природата и се любувал на ярките пролетни цветове. По едно време видял мъж, който носел на гърба си огромен товар. Виждало се как от тази тежест направо му се подгъвали краката.
– Защо се обричаш на такъв тежък труд и на тези страдания? – попитал старецът. – Страдам, за да могат моите деца и внуци да бъдат щастливи, – отговорил нещастникът. – Моят прадядо се е обричал на тежък труд заради дядо ми, дядо – заради баща ми, баща ми – заради мен, а аз ще страдам заради щастието на моите деца.
– А бил ли е някой от вашето семейство щастлив? – заинтересувал се мъдрецът. – Засега все още не, но децата и внуците със сигурност ще бъдат щастливи! – мечтателно възкликнал мъжът.
– За съжаление, неграмотният не може да научи никого да чете, а къртицата не може да възпитава орела! – въздъхнал мъдрецът. – Отначало трябва самият ти да се научиш да бъдеш щастлив. Едва тогава ще можеш да научиш и децата си да бъдат щастливи. Това ще е и твоят най-ценен подарък за тях.
