апр
20
2015
А някои го правят с велосипед Константин хваща колелото и ще ни води от Малага към Севиля – като за начало ще стигнем до язовир Ел Чоро, нейде в Андалусия.
Приятно четене:
Андалусия с велосипед
първа част
Картама – Касарабонела – Ардалес – Ел Чоро (Гуадалхорсе)
След първото ми крaтко пътуване с колело се чувствах доста въодушевен. Цяло лято, докато работех , се чудех накъде мога да си бия шута когато намеря малко време. Е, лятото време не можех да намеря, та се задоволявах с разходките до съседното село 2 – 3 пъти в седмицата, около 40 км в двете посоки.
Доста идеи минаха през главата през това време, но като цяло се задържаха само две – да посетя приятели, живеещи в Севиля /200км по мaгистралите според чичо Гугъл/ и Мароко, където се канех да ходя преди време с мотор. Имаше вариант да се прибера от Алмерия до Малага с колело, но обстоятелствата не го позволяваха. Всъщност Мароко също беше малко в сферата на фантазиите, в крайна сметка това не са 3 дни на палатка…
Лятото неусетно се изтърколи и се прибрах в Малага. Все още се чудех дали да ида до Севиля и една неделя ми прещрака нещо и заявих, че в петък потеглям.
Идеята беше да стигна в Севиля неделя,
когато моите хора ще са си вкъщи и да изкарам една почивка до сряда, когато заминават към Кордоба, където работят в момента.
Този път бях доста по- подготвен- вече имах собствен багажник, както и дисаги за колелото. Липсата на раница по време на пътя ми се отрази страхотно /особено на задните части…/. Вече се бях снабдил и с добро газово котлонче, така че да мога да намаля на максимум излишните разходи, без да се лишавам от качествена храна, без при това да нося 4 – 5 кила ядене.
Речено- сторено. Последвалите дни натоварих здраво колелото, за да пробвам кое, къде и как. Въпреки че планирах кратко пътуване, в мен зрееше страха, че няма да се справя. Смешно е като се замисли човек. Знаех, че 70 – 80 км на ден не са ми проблем. Щях да пътувам в цивилизовна страна, чийто език и нрави до голяма степен познавам. Ако закъсам сериозно винаги мога да се обадя да ме приберат, нямах никакви проблеми в това отношение…и въпреки това бях неспокоен. Споделих тези си притеснения с приятел, човека ме тупна по рамото, връчи ми карта на Андалусия и ми заяви, че ще се видим след седмица. Окуражаващо.
Въпреки всичко това в петъчният ден свалих колелото по стълбите и го натоварих. Не можах да го претегля, но грубо, заедно с товара, тежеше около 35 – 40 кг.
Бях се презастраховал – споменах на много хора за този ми план и от срам нямаше да се откажа.
Тръгнах доста по-късно от планираното – към 10 часа, дисагите ги бях натъпкал още предният ден, но сутринта ме домързя да ставам рано. Първите километри трябваше да са по доста натоварен път, но 2 – 3 седмици по- рано бях открил черен път, минаващ край реката, който покриваше кажи речи 20 км от предвиденият маршрут, което си беше чиста делавера. Единственият недостатък бе, че трябваше да пресека реката, но бродът беше плитък, водата стигаше едва едва до осите на гумите.
Този страшен звяр ме изпрати по пътя
Така и не бях планирал определен маршрут, реших да избирам на момента. Носех в себе си карта на Андалусия за да мога приблизително да се ориентирам в посоките. Подминавайки
първото село по пътя – Картама
излязох на доста хубав, но и натоварен главен път. Огледах картата и забелязах, че ако хвана в обратна посока, то започва друг и явно второстепенен път, което е за предпочитане, когато си с колело.
Пътя се оказа доста живописен, редуваха се плавни спускания и изкачвания. Трафик почти нямаше, което беше страхотно, още повече, че все още срещах затруднения с доста тежкото колело.
Всъщност основно се дразнех от доста ниската си скорост, бях свикнал да се движа с поне 20 – 25км/ч, сега едва поддържах 10 – 15, което ме караше да се чудя дали не се бях поизсилил и дали ще успея за взема разстоянието за 3 дни.
Целта за деня беше
язовира Ел Чоро
Всъщност името му от близо 60 – 70 години е „граф Гуадалхорсе”, но хората и до ден днешен си го знаят по старому. Пътят, който избрах, минаваше през село, което никога не бях чувал, но скоро няма да забравя.
Нарича се
Касарабонела
и се намира по средат на едно 15 километрово стръмно изкачване.
Малко преди баира се разминах с колоездач, който френетично започна да размахва юмрук, поздравявйки ме. Реших, че човека се радва да види някой да пътува с колело.
Всъщност до селото се добрах бутайки, бях останал без въздух, когато се добутах до началото и очите ми светнаха виждайки прясна вода /моята го докарваше вече на чай/.
2 – 3 км по-нататък видях едно симпатично заведение и реших, че съм си заслужил първото кафе за деня.
Вече беше около 3 след обяд, но не помня колко километра бях покрил, може би 40-тина
Гледка от селото към изминатият път
Селцето беше много симпатично и макар бармана да беше малко дръпнат разбрах, че често минават колоездачи. Всъщност пътя бил проход през планината с височина около 900м и ми оставал още доста път при наклон около 10%, което си е доста сериозно. Чак сега разбрах защо пича в ниското ме е поздравявал толкова ентусиазирано, заради смелостта да поема по точно този път явно.
Уж си пиех кафето спокойно, но някак си не ме свърташе. Беше вече след обяд, исках да отхвърля повечко километри преди да е стъмни. Пък и нали край язовира бях планирал да спя…
Накрая се натоварих на колелото и продължих нагоре, по пътя. По едното време улицата се раздели на две и не знаех накъде да поема, но като се знам що за карък съм, реших, че по- стръмната е моята. След, може би, 200-300 метра гледам насреща се спуска колоездач, та му махнах да спре да го питам. Оказа се момче на 13 години, което ме накара да се върна и да поема другото разклонение. Всъщност имал малко работа в моята посока, та ме поизпрати едни 3 – 4км. Разказа ми играта този хлапак…докато се потях с тежкото колело и пуфтях като парен локомотив, той само дето не правеше кръгчета около мен, докато ме питаше за какво ли не. Оказа се, че баща му е собственик на местният магазин за велосипеди /неговият струваше едно 2 хиляди поне/ и често излизали да покарат по 80 – 90км с пистовите, а момчето с планинският почти всеки ден катерел прохода…
Малко след като ме остави наклона се увеличи и аз, срам не срам, пак забутах геройски.
Селото от високо
Поне беше красиво, пътят се виеше между боровите дървета и сянка се намирше, което си беше истинска благодат.
Честно казано дори не разбрах кога съм стигнал най- високата точка на прохода, няма табели, нищо…само един пес ме залая, но и той се кротна като се поотдалечих.
Спускането беше невероятно, много красиви пейзажи, огромни скали…чувствах се като в някоя приказка, не знам защо, в главата ми изникна мисълта за „Властелина на пръстените”
Планината от другата ми страна беше много по- красива, но светлината не позволяваше да се снима.
То и на мен много не ми се спираше, беше истинко удоволствие да се спускаш с 40км/ч след толкова дълго и бавно катерене.
По някоето време започнах да се чудя няма ли да се появи най-сетне
Ардалес, селото в близост до язовира
Времето беше понапреднало, а наоколо нямаше нито едно подходящо място да опъна палатка. Пък така или иначе исках да си купя две бутилки вода за готвене и пиене, защото наличната нямаше да стигне доникъде.
Най-сетне Ардалес
Селцето е малко и много приятно, предполагам би било истинско удоволствие да седне човек да пие кафе, но аз бях супер уморен, а вечерта наближаваше с бързи темпове…
На излизане от селото мернах едни много красиви цветя…
…Петльов гребен им викали.
Час по-късно мястото за спане е избрано.
Embalse del Guadalhorce, Málaga, Испания
84 км през първият ден, никак не е зле.
Наложи се манджата да я приготвям по- тъмно. Реших, че наближи ли 7 вечерта трябва вече да се установявам, защото да готвиш на фенерче си е неудобна работа. Или, най- малкото, трябва да се снабдя с челник.
Въпреки натрупаната умора ми беше много трудно да заспя. Това толкова години наред да си лягаш къмто 2 часа сабахлян, а сега в 9 вечерта да няма какво да правиш… Добре че в телефона съм си заредил книги и все още има батерия.
Продължението:
Автор: Константин Костовски
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:
Другата Испания
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Tags: Андалусия с велосипед, ардалес, Ардлес, велосипед, Гуадалхорсе, Ел Чоро, Испания, Картама, Касарабонела, село
