НАСА и Европейската космическа агенция отбелязват четвърт век от извеждането на телескопа в околоземна орбита. Припомни си някои от най-впечатляващите снимки, с които „Хъбъл“ празнува рождения си ден всеки април от 1990 г. насам
Звездният куп Вестерлунд 2 и околностите му са на снимката, разпространена по повод 25-годишнината на „Хъбъл“. Космическият телескоп с диаметър на огледалото 2,4 м е изведен в
околоземна орбита на 24 април 1990 г. от совалката „Дискавъри“.
Съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция (ESA), той носи
името на учения Едуин Хъбъл, открил съществуването на други галактики и
тяхното разбягване, което е в основата на теорията за Големия взрив.
За изминалия четвърт век „Хъбъл“ успява да стане най-популярният научен
инструмент, със сериозен принос във всички области на съвременната
астрономия, припомнят от БАН.
Всяка година през април от НАСА избират по един кадър, с който отбелязват рождения ден на телескопа. Сред най-емблематичните е изображението на т.нар.
„Стълбове на Сътворението“ в мъглявината Орел (М16).
Трите огромни колони
студен газ, окъпани в ултравиолетовата светлина на куп млади звезди, са заснети от „Хъбъл“ през 1995 г., а този януари бе сглобена и по-качествена тяхна снимка.
Източник: NASA, ESA, Hubble Heritage Team (STScI/AURA), J. Hester, P. Scowen (Arizona State U.)
Снимката за 23-годишнината на „Хъбъл“ е от мъглявината Конска глава, известна още с името
Барнард 33. Регионът, на 1300 светлинни години оттук, е
показан в инфрачервена светлина, която може да пробие космическия прах
във вътрешността на мъглявината. Вижда се и част от небето в съзвездието
Орион.
Източник: NASA, ESA, The Hubble Heritage Team (AURA/STScI)
Фантастичен космически пейзаж, сякаш излязъл от „Властелинът
на пръстените“, илюлстрира 20-годишнината на телескопа
„Хъбъл“ през 2010 г. Кадърът запечатва хаотичната активност по върховете
на стълб от газове и прах, висок три светлинни години, който бива
„подяждан“ от ярката светлина на близките звезди. Подрастващите звезди в
самия него също го ядат отвътре… а целият спектакъл се разиграва в
мъглявината Кил (Карина).
NASA, ESA, M. Livio, the Hubble 20th Anniversary Team (STScI)
Изображение на две свързани галактики – Arp 273, бе
разпространено за 21-вия рожден ден на телескопа „Хъбъл“ през април
2011. Изкривеният образ на по-голямата галактика показва признаци за
приливно взаимодействие с по-малката, за която се смята, че е преминала
през другата. Тази галактическа роза е открита в съзвездието Андромеда,
на 300 млн. светлинни години оттук.
Източник: NASA, ESA, the Hubble Heritage Team (STScI/AURA)
Снимката за 24-тия рожден ден на телескопа, 24 април 2014 г., напомня „Голямата вълна“ на японския художник Хокусай.
„Вълната“ в случая е космически гребен от водород и прах в мъглявината
Маймунска глава, на 6400 светлинни години от Земята, в съзвездието
Орион. Инфрачервеният кадър показва как ултравиолетовата светлина от
горещите звезди в центъра оформя облак прах.
Източник: NASA, ESA, Hubble Heritage Team (STScI/AURA)
Екстремно раждане на звезди в мъглявината Кил (Карина), показано за 17-ия рожден
ден на телескопа „Хъбъл“ през април 2007. Действието на вихрушките и ултравиолетовата радиация от чудовищните
звезди, които обитават този космически ад, оформя приказен пейзаж. В хода на действието тези
звезди раздробяват заобикалящата ги материя… Огромната мъглявина е на
7500 светлинни години оттук, в южното съзвездие Кил (Кораб), част от
някогашното „Арго“. Мозаечното изображение е съставено от 48 кадъра.
Източник: NASA, ESA, N. Smith (University of California, Berkeley), The Hubble Heritage Team (STScI/AURA)
Галактиката Водовъртеж (M51) и нейната малка съседка NGC 5195 са на
снимка от януари 2005, разпространена по повод 15-ия рожден ден на
телескопа „Хъбъл“. Оприличена на стълбище в Космоса, тя е образец на
спираловидна структура, а т.нар. ръце са всъщност дълги ленти от звезди и
газове, поръбени с дантела от прах. Там се формират по-младите звезди, а
жълтеникавото ядро е дом на по-възрастните. Любимка на астрономите,
Водовъртеж се намира на около 25 млн. светлинни години, в съзвездието
Ловджийски кучета.
Източник: NASA, ESA, S. Beckwith (STScI), The Hubble Heritage Team STScI/AURA)
Като „перфектна буря от завихрени газове“ определят
астрономите снимката, пусната по
повод 13-ия рожден ден на „Хъбъл“ през 2003-та, но направена на 29-30 май 1999
г. На кадъра е разпенен океан от светещ водород (в зелено), кислород (в
синьо) и сяра (в червено) във внушителната и ярка мъглявина Месие 17,
известна още като Омега или Лебед, на около 5500 светлинни години, в
съзвездието Стрелец. Тук е показан малък участък – люпилня за млади звезди,
излъчващи ултравиолетова радиация (в горния ляв ъгъл), която подчертава
триизмерната структура на газовете…
Източник: ESA, NASA, J. Hester (Arizona State University)
„Гибел в огън и лед“ е озаглавен този кадър, заснет в края на април
2004-та в NGC 6302 (Буболечка) – една от най-ярките планетарни
мъглявини. В центъра й лежи свръхгореща умираща звезда, върху която
валят ледени късове. Новото изображение, получено чрез телескопа
„Хъбъл“, показва по-детайлно крилете на тази космическа пеперуда.
Източник: ESA, NASA, Albert Zijlstra
Фотогалерия: Топ 10 космически пейзажи
В момента „Хъбъл“ продължава да работи и изпраща наблюдателни данни на хилядите астрономи, търсещи тайните на Вселената.
Източник:
