Както и при другите ордени, има различни твърдения, кога се появяват розенкройцерите. Уилям Брамли например пише следното:
Един от най-значителните клонове на илюминатите (да не се бърка с Баварските илюминати на Адам Вайсхаупт) в Германия са тайнствените розенкройцери. Първоначално розенкройцерството е въведено в Германия в началото на 9-ти век от крал Карл Велики. Първата официална ложа на розенкройцерите е основана около 1100г. с. Хр. в град Вормс, в държава Хесен. Розенкройцерите стават известни с тайните си степени на посвещаване. Илюминатите и ранните розенкройцери са тясно свързани, така че възходът на розенкройцерите често води до начало при илюминатите.
В различни описания за историческото им развитие се твърди, че те възникват едва през 1614г. Същата година публикуват памфлет ([политически] пасквил), с който обявяват съществуването си и призоват хората да се присъединят към тях.
В годините, когато върлува чумата, от розенкройцерите възниква тайно религиозно движение, станало известно с името ,,Приятели на Бога“.
В Германия ,,Приятели на Бога“ се появява в годината, когато Европа за първи път е споходена от чумата. Движението се предвожда от Рулман Мерсуин – банкер, започнал рано финансовата си кариера и постигнал завидно богатство. През 1347г. благодарение на Мерсуин към Братството се присъединява чужденец, който твърди, че е ,,приятел на Бога“. Мерсуин никога не разкрива самоличността на тайнствения човек и се появява съмнение, че той е само плод на фантазията му. Изглежда обаче, че ,,чужденецът“ на Мерсуин наистина е съществувал и е бил много влиятелна личност. Доказателство е внезапната промяна, настъпила в Мерсуин, както и значителната подкрепа, която движението ,,Приятели на Бога“ получава за кратко време. Учението на Братството е обвито в мистерия и се предавало чрез сложна система от тайни степени и посвещения. Има исторически сведения, че най-важните поддръжници на Мерсуин са ,,просветлени“ мистици и други илюминати.
Интересно е, че големият Мартим Лутер (1483-1546_ също се свързва с Братството. Възгледите на Лутер са силно повлияни от мистиката. Неговият основен ментор, главният викарий на Августинския орден на Йохан фон Щаупиц, проповядва теология, силно ориентирана към произведенията на видните немски мистици Хайнрих Сусо и Йохан Таулер. Таулер е член на движението ,,Приятели на Бога“ и един от най-четените мистици на 14-ти век – Мартин Лутер става ревностен читател на произведенията му. Личният печат на Лутер доказва, че е пряко свързан с Братството. Освен инициалите му върху него са изобразени двата главни символа на розенкройцерите – розата и кръста. Думата ,,розейкройцер“ има латински произход и се състои от две думи – ,,rosa“ (роза) и ,,crux, crucis“ (кръст).
За една от най-важните водещи личности на Реформацията се приема Филип Великодушни. Той основава Евангелския университет в Марбург и организира политически алианс срещу католическия германски крал Карл V. След смъртта на Лутер религиозната му общност е покровителствана от сър Франсис Бейкън (1561-1626). Известно време Бейкъм е лорд-канцлер на Англия. Той е най-изявеният водач на ордена на розенройцерите във Великобритания. Големият му принос за Реформацията е свързан с участието му като координатор в създаването на протестантска английска библия при управлението на крал Джеймс I. Въпросната библия излиза през 1611г. и става известна като Библията на крал Джеймс – най-четеният превод в английско говорещия свят.
