Папа Франциск не крие намеренията си радикално да реформира административните структури на католическата църква. По негово мнение те са се отдалечили от живота, неоправдано могъщи и бюрократично заслепени. Той има разбирането, че в нашия стремителен свят, самовлюбените, затворени за външния свят лидери създават сериозни проблеми за всяка организация.
Помните ли словото му за Нова година? Папата се обърна към водачите на Римската курия – кардинали и други църковни йерарси, в чиито ръце е управлението на заплетената мрежа на административните органи на църквата. Без заобикалки Папата заяви откровено: съвременните лидери са податливи на цял куп недостатъци, които пречат на работата им – горделивост, нетърпимост, късогледство, дребнавост. Когато тези недъзи не се лекуват, те разболяват цялата организация. Нужни са ни здрави водачи, за да се съхрани нравственото здраве на църквата, гласеше едно от посланията на Папата.
През своята дългогодишна професионална практика десетки пъти съм слушал и чел, как експерти в сферата на мениджмънта изброяват качествата на великите ръководители. Но откровен разговор за недостатъците не се води често. Оказа се, че Папа Франциск има най-голяма решимост да започне тази нелека дискусия. Той разбира, че всеки от нас има своите навици и склонности – много от които не ни правят чест. Но вглеждането в лидерите и изискванията към техния морален компас са много по-големи тъй като техният статус е потенциално опасен за по-масово „заразяване” с техните недостатъци.
Католическата църква е бюрократична машина, йерархична структура, населена с добри, но несъвършени души. И в този смисъл, тя не се различава много от всяка бизнес организация. Ето защо посланията на Папата са полезни за всеки ръководител.
Вярвам в тази логика на разсъждения и затова отделих няколко часа, за да преведа обращението на Франциск I към кардиналите на езика на мениджмънта.
И така, ето какво казва Папата за лидерството
За да изпълнява пълноценно своето предназначение, мениджърският колектив е призван постоянно да се самоусъвършенства и да израства в дух на мъдрост и разбирателство. В същото време, както всяка друга група хора или както всяко човешко тяло, той е податлив на болести, слабости, сривове. Бих искал да спомена някои „лидерски недъзи”. Това са болести и изкушения, които имат силата сериозно да отслабят ефективността на всяка организация.
1. Представата за себе си като за безсмъртен, безгрешен и незаменим човек, водеща до загуба на бдителност по отношение на собствените недостатъци. Ако екипът не е способен на самокритика, не търси обновяване и укрепване, той е сериозно болен. Достатъчно е да отидеш на гробището, за да видиш безкрайните списъци от хора, които са се смятали за безсмъртни, безгрешни и незаменими! Това е недъгът на тези, които се мислят за Господ, които поставят себе си над другите, нежелайки да служат на ближния. Това е патология на властта, в корените на които е манията за величие и нарцисизмът, когато субектът е страстно увлечен по себе си и не забелязва никой друг наоколо, особено най-слабите и нуждаещите се. Лечението на този недъг е смирението, когато човек казва от все сърце: „Аз просто служа на другите. Аз само изпълнявам дълга си.”
2. Още една болест – прекалената заетост. Тези ръководители се хвърлят с главата напред в работата и не искат да поспрат и да се огледат дори за минута. Пренебрегването на жизненонеобходимия отдих води до стрес и превъзбуда. Заслуженият покой след плодотворен труд е просто задължителен и отношението към него трябва да е изключително сериозно.
3. Интелектуалото и душевно „закоравяване”. Говорим за лидерите с каменни сърца, казано на библейски език. За тези, които с течение на времето са загубили душевна топлина, бодрия си дух и дързновение и са се погребали под планини от бамущина. Това са истинските бюрократи, в тях няма капка състрадание. Колко страшно е да загубиш човечността, която ни позволява да плачеш с тези, които плачат и да се радваш с тези, които се радват. Да бъдеш хуманен лидер означава да проявяваш смирение, алтруизъм, отричане от земните блага и щедрост.
4. Болестта на прекомерното планиране и „функционалност”. Когато лидерът планира всичко, до последния детайр и вярва, че съвършеният замисъл е гаранция, че всичко ще е както трябва, той се превръща в бездарен счетоводител или офис мениджър. Да, ние трябва добре да се подготвяме, но никога не бива да се поддаваме на изкушението да се избавим и от най-малкия порив на спонтанност и интуиция. Животът винаги е по-богат от всеки човешки план. А ние, хората, лесно ставаме жертав на този недъг, защото ни е лесно и удобно да ходим винаги по едни и същи предсказуеми пътища.
5. Болестта на противоречивите усилия. Загубят ли лидерите отборния си дух, цялото тяло/ система губи своята хармония в работата и естественото си равновесие. Това е като оркестър, който е способен да възпроизвежда единствено нестроен шум. Когато кракът казва на ръката: „Ти не ми трябваш”, а ръката крещи на главата: „Аз командвам, аз съм най-важната!” се получават единствено хаос и междоусобици.
