Херпесът представлява инфекциозно заболяване, причинителят на който е вирус, наречен Herpes simplex. Характеризира се с появата на специфичен обрив под формата на мехурчета – болезнени малки ранички, покрити с коричка, които се разпространяват по лигавицата на устните, в областта на носа и очите. Наблюдава се нарушение в общия баланс на организма, съпроводено с повишена температура.
Появата на херпес може да бъде резултат от вирусна или бактериална инфекция, отслабнала имунна система след прекарано заболяване, физическо или психическо пренатоварване, стрес или хормонални промени. Някои организми, сблъскали се с вируса на херпес, изграждат имунитет срещу него. Други не успяват, тъй като не са способни да изградят антитела срещу вируса и при тях се наблюдава периодично активиране на неприятните ранички, предизвикващи болезнен дискомфорт при спад на защитните сили на тялото.
Съществуват два типа херпес
В зависимост дали уврежданията са по горната или долната половина на тялото се разбира дали са причинени съответно от herpes simplex тип I или тип II. Характерното и за двата типа херпес е постоянстване в латентно състояние в организма.
I тип: лабиален херпес (мехурчета по устните, брадичката и бузите). От този херпес се заразяват най-често децата до 4-годишна възраст, защото проводникът на инфекцията в повечето случаи е слюнката.
II тип: генитален херпес (засяга най-често лигавиците на половите органи).
Как можем да се заразим?
Основният източник на вируса е човекът, независимо дали е болен или здрав заразоносител. Този вирус може да бъде открит в слюнката, очните секрети, секрета на кожно-лигавичните язвички, както и в половите секрети. Заразяването става неусетно и най-често в детска възраст (тип I): чрез целувка от възрастни, които вече са заразени с вируса, използване на общи тоалетни кърпи и принадлежности, предмети на болния, прибори за хранене, както и козметични средства. Съществува и друга реална възможност за заразяване – от болна майка към новородено, чрез плацентата или по време на самото раждане (тип II).
Когато вирусът проникне в организма, той „успешно“ преминава през лигавицата или през микроскопични травми по кожата (драскотини, убождания), след което чрез кръвта и лимфната течност достига до всички тъкани и органи. Появяват се характерните за този процес симптоми: повишена температура, втрисане и подуване на лимфните възли, а понякога се наблюдава дори кървене на венците. Но е важно е да се отбележи, че наличието на един тип на херпесния вирус в организма не изключва възможността от заразяване с друг тип.
А дали вирусът се предава по наследство? Отговорът е отрицателен. Предава се не самият вирус, а неспособността на имунната система да се бори с него, а оттук произтича и масовостта на заболяването.
Колко е дълъг инкубационният период на инфекциозното заболяване?
Инкубационният период на обикновения херпес е с продължителност от два до седем дни, но най-често трае около четири дни. Болният представлява реална опасност за околните, докато са налице кожните ранички. Това може да продължи от две до шест седмици. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че при настъпило инфектиране с вируса, симптомите на заболяването при ½ до 1/3 от пациентите остават непроявени.
Опасен ли е Herpes simplex за плода по време на бременност?
Специалисти препоръчват преди зачеването да бъдат направени пълни изследвания. Защото херпесът може да доведе до изхвърляне на плода от една страна, а от друга – ако майката не е била инфектирана, то първичната инфекция би била особено опасна. В организма на бременната жена концентрацията на вируса е много висока и опасността от неговото предаване на зародиша чрез плацентата достига до 50%.
Заразяването на новородено с вирус на херпес тип II може да доведе до сериозни увреждания с развитие на висока температура, кожни увреждания по цялото тяло, засягане на очи, бъбреци, черен дроб и далак. Поразена може да бъде дори и нервната система, а в такива случаи смъртността е доста висока.
Как се лекуват неприятните язвички?
Въпреки че съвременната медицина и фармация са достигнали високо ниво на развитие, все още няма ясно обособено лекарство за лечение на херпес. Съществуват редица медикаменти, които постигат облекчаване на процеса на протичане на заболяването и намаляват честотата на повторните прояви, но преди всичко най-голямо значение има имунната система на организма.
Ако херпесът се появява рядко на устните, би могло да се приеме по-скоро за козметичен проблем, с който можем да се примирим. Но ако са налице тежки форми на болестта, тогава се прилага медикаментозно противовирусно лечение с лекарствени средства като Acyclovir (Zovirax), Famciclovir, Valtrex и др. В аптечните мрежи се предлагат и хомеопатични средства, които се прилагат непосредствено при първите симптоми на заболяването (парене, сърбеж на засегнатото място, втрисане). Те дават добър резултат и са абсолютно безвредни за организма. Тези медикаменти намаляват силата и времетраенето на оплакванията, дължащи се на вирусната инфекция, но и разреждат повторните прояви. Освен това правят организма по-устойчив към инфекции. За облекчаване на локалната болка и парене се прилагат мазила, съдържащи обезболяващи съставки.
Някои специалисти препоръчват и лечение с природни продукти, като например прополис. Съществуват научни доказателства, че прополисът е с доказана антивирусна активност и значително намалява активността на вируса на херпеса. Добър ефект се получава и при намазване на раничките с пчелно млечице.
Как да се предпазим от повторните прояви на заболяването?
Колкото наивно и банално да звучи, спортуването, каляването на организма, старанието да се запази душевния покой и да се избягва преумората биха ни помогнали в борбата с вируса на херпеса. Важно е да се знае, че херпесите са сигурен индикатор за начина на живот и състоянието на имунната система на организма. Необходимо е спазването на елементарни хигиенни навици, както и на някои предпазни мерки, защото съществува реална опасност от разпространяване на инфекцията от една част на тялото към друга, както и от предаването на болестта на друг човек. От голямо значение е приемът на здравословна и питателна храна, богата на витамини и минерали, както и на голямо количество течности (чай, вода, прясно изцедени сокове), въпреки общия дискомфорт, за да се избегне дехидратация на организма.
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
Ирена е химик (с педагогическа и изследователска насоченост) и автор в BB-Team от 2008 год. Интересите й са насочени изцяло в областта на фармацията, медицината и здравословното хранене. Отрича напълно нездравословното гладуване и предпочита аеробиката за поддържане на формата си.
