Мирна група – името им се превежда като ,,Чистите“, – която живее в провинция Лангедок в Южна Франция през XII и началото на XIII век. Катарите може би са произлезли от българска секта, активна през X и XI, наречени богомили, мигрирали във Франция.
Други смятат, че катарите са били във Франция от векове и се придържат към вярвания, датиращи от зората на християнството, но по-късно влезли в разрез с църковните догми.
Макар и християни – усвоили учението на Исус, – катарите са много различни от църквата в Рим по време, когато е еретично да не си съгласен с нея по какъвто и да е било въпрос.
Катарите свещеници са наречени Perfecti (,,Съвършени“). ,,Съвършените“ носят дълги, тъмни роби и вярват в живота без материални притежания. По принцип всички представители на катарите се смятат за равни, включително жените, и еднакво способни да изпълняват функцията на свещеник, ако възникне такава потребност. Катарите проповядват живот колкото се може по-близо до начина, по който е живял Исус – според принципите на любовта. Вярват в прераждането и по-скоро в познанието, отколкото във вярата (гръцката дума за познание е gnosis). Катарите не използват църкви, а провеждат религиозните си служби на открито, така че да са по-близо ди природата. При лошо време може да се използва всяка постройка, за да се проведе церемонията. В по-голямата си част са вегетарианци, но могат да ядат риба. Групата вярва в дуалистичната природа на нещата, че доброто и злото са двете противоположни страни на обща космическа сила. Вярва, че добър бог е създал небесата, а зъл бог – човека и неговата алчност. Държат се по начин, който хората от ХХ век биха асоциирали с хипитата. Трудно е да си представиш по-безобидна група, но църквата в Рим е заплашена.
Може би по причини, които не са ясни, катарите възприемат разпъването на Христос на кръста за несъществено. Освен това не вярват в кръщението и причастието. Единственото катарско тайнство е наречено consolamentum, т.е. тайнството на непорочността. Това обаче не значи, че катарите са безбрачни, тъй като consolamentum се дава на смъртен одър.
Или причината е, че популярността на катарите се разпространява. Катарски групи могат да се открият в цяла Германия и в северната част на Франция.
Една теория за това, защо църквата реагира толкова яростно срещу катарите, е свързана с Ордена на тамплиерите, чийто център е наблизо в Южна Франция. Очевидно има доста голямо припокриване между катарите и тамплиерите. Единчлен на катарско семейство, Бертран дьо Бланшфор, става четвърти велик майстор на Ордена на тамплиерите. Бланшфор, който е на този пост от 1153 до 1170г., се смята за важен велик майстор. Той организира тамплиерите и ги трансформира в това, което днес би се нарекло международна корпорация. Смята се, че тамплиерите дават на катарите тайните за живота на Исус, които са научили, докато са търсели съкровище на мястото на Соломоновия храм в Йерусалим, и че тези тайни включват алтернативна биография на Исус. В тази версия за живота на Исус той е женен за Мария Магдалина и има деца. След смъртта на Исус Мария, брат й Лазар и сестра й Марта, помощницата Марсела и децата на Исус пътуват до Марсилия, Франция, и че все още има хора, които могат да проследят потеклото си директно до Исус.
Тъй като тези наследници могат да претендират, че са истинските властелини на християнството, представляват огромна заплаха за църквата, чиито управници са в директна връзка с един от учениците на Исус – Петър. (Известно потвърждение за тази версия за живота на Исус се предлага от евангелието на Филип – гностичен текст, за който се смята, че е написан в края на III век.)
Според Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн в тяхната книга Holy Blood, Holy Grail (,,Света кръв, свети Граал“)
,,съпругата и децата на Исус – а той може би е бил баща на няколко деца от 16-17 годишна възраст до смъртта си – след бягството от Светите земи откриват убежище в Южна Франция и в еврейската общност там запазват линията си. През Vв. тази линия като че ли се смесва с кралската линия на франките и пораждат династията на Меровингите. През 496г. църквата сключва договор с тази династия, ангажирайки се с увековечаването на кръвната линия на Меровингите, предполагаемо с пълното съзнание за истинската идентичност на тази кръвна линия. Когато църквата заговорничи в по-късното предателство на кръвната линия на Меровингите, става виновна в престъпление, което нито може да се оправдае рационално, нито да се заличи – то е можело само да се прикрие.“
Според автора Лоурънс Гарднър в неговата книга Bloodline of the Holy Grail (,,Кръвната линия на светия граал“)
,,Раните водачи на християнската църква приемат свещени текстове и учения, които ще прикрият истината за царската кръвна линия на Исус… В продължение на векове след смъртта си наследството на Мария остава най-голямата от всички заплахи за страхливата църква.“
Започвайки през 1145г., църквата заговорничи, за да изличи катарите. За целите на отношенията с обществеността църквата има нужда от добро извинение, за да извърши геноцида. Това става на 14 януари 1208г., когато помощник на папата е убит от бунтовници срещу църквата близо до Лангедок, а следователно много близо до катарите. Макар че няма индикация катарите да са имали нещо общо с убийството, са обвинени набързо. През 1209г. папа Инокентий III нарежда на крал Филип II във Франция да обяви катарите за еретици. Кръстоносният поход срещу катарите, известен като Албигойски, е първият, който Ватиканът ще предприеме срещу християни, а не мюсюлмани. Твърди се, че по време на тази битка Орденът на тамплиерите е останал неутрален.
Един папски легат бил попитан от кръстоносец: ,,Как ще запознаем катарите?“
Легатът отговорил: ,,Убийте всички. Бог ще разпознае своите.“
Тези, които не са убити, са ослепени или са им отрязани носовете.
Катарите са унищожени и към 1229г. са напълно изтребени. Това е наречено първия европейски геноцид. Според оценките сто хиляди катари са убити. За унищожаването на катарите способства Доминик Гузман – испански фанатик, който по-късно формира монашеската група, наречена доминиканци, превърнали се на свой ред в Светата инквизиция.
През 1244г., както се твърди, останалите катари бягат от кръстоносците, носейки със себе си голяма част от натрупаното богатство на сектата в злато, сребро и монети. Съкровището е скрито в пещера, а след това в замък в Монсегюр, преди да изчезне завинаги. Трябва да се отбележи, че Монсегюр е само на половин ден път с кон от Рен-льо-Шато, където са открити пергаментите на Сионския приорат. Смята се, че някои катари са оцелели, скрити сред редиците на Ордена на тамплиерите.
Катарите са оказали изключително силно въздействие върху по-късно тайно общество, наречено Карбонери, за които се твърди, че са повлияли върху илюминатите. Освен това са повлияли върху Мартин Лутер в Германия и Джон Калвин във Франция, чиято Реформация слага край на доминацията на римокатолическата църква над Западния свят.
