Живял някога един занаятчия. Вършел си работата в дюкянчето, а когато приключел привечер с поръчките, веднъж седмично минавал край дома на богаташа в селото, който живеел наблизо. Занаятчията плахо почуквал на вратата, влизал в двора на имението и като се окажел лице в лице със знатния домакин, свалял шапка и правел дълбок поклон.
— Както ти трябва от мен, братко? — попитал го веднъж собственикът на дома. — Гледам, навестяваш ме често, покланяш се, а след това мълчаливо си отиваш. Ако имаш някаква нужда, бъди любезен, помоли, не се стеснявай!
— Благодаря ви, Ваша светлост, — почтително отвърнал занаятчията. — Идвам при вас да си отпусна душата и да видя как живее един богат човек. Такова удоволствие можем да си позволим само ние, обикновените хора. За съжаление вие, знатните и заможни люде, сте лишени от тази благодат и няма къде да си отпуснете душата, защото наоколо живеят само бедняци като мен.
