Наказанията и наградите са толкова популярни, защото привидно пасват на всякакви ситуации, а всъщност именно това ги прави толкова безполезни. Да си сътрудничим с децата безспорно е по-предизвикателно, защото изисква от нас да погледнем зад поведението и да потърсим нуждата, която изразяват. Наказанията и похвалите са, за да премахнат или прекратят, провокират или поощрят дадено поведение/действие независимо от детето.
Подходът „Прилагам върху“ не изисква много време, креативност, кураж, защото не се налага да преосмисляме исканията си. Докато подходът„правя със” или сътрудничеството изисква всички тези качества.
Алфи Кон ни кара да се замислим върху това, от какво има нужда моето дете и как мога да отговоря на тази нужда и предлага 10 ключа, които да ни помогнат.
По материали от книгата „Безусловно родителство”.Подбор: Ива Цанева
Източник: Communication Academy
1. Уважавайте децата си
Първото и основно нещо е да вземем децата си насериозно: нещата които казват, които искат, нещата за които плачат. Има родители, които независимо колко обичат децата си, не винаги ги уважават, отхвърлят гнева им, омаловажат страховете им, казват им как се чувстват, прекъсват ги така както никога не биха си позволили да прекъснат приятелите си например.
2. Премислете исканията си
Понякога проблемът не е в това, че детето не е направило, нещо което сме искали от него, а в това което сме го накарали да направи. Важно е да имаме предвид възрастта и възможностите на децата си.
3. Поставете връзката с децата си на първо място
Да сме прави не винаги е толкова важно. Важно е децата ни да се чувстват толкова сигурни с нас, че да могат да споделят и обяснят, когато са направили нещо нередно.
4. Обичайте безусловно
Важно е децата ни да знаят, че са обичани, дори когато са се провалили или са постъпили нередно. В подобни случаи те най-много се нуждаят от нашата любов и искат да бъдат обичани заради самите тях, а не заради постъпките им.
5. Поставете се на мястото на децата си
Нека си представим как изглежда дадена ситуация в детските очи.
6. Бъдете автентични
Не в важно да се правим на по-компетентни, отколкото сме. Важно е да се извиняваме, когато можем (все ще намерим за какво). По този начин даваме пример, че не е унизително да се извиниш. Този е по-добър вариант от „Кажи че съжаляваш!“. Наистина ли мислим, че слагайки думи в устата на детето си, ще го накараме да го почувства?!
7. Говорете по-малко, питайте повече
Често се среща сцената „Аз говоря, говоря, а тя пак си прави своето“. Проблемът не е в това да измислим по-подходящо наказание, а в това, че не оставяме децата си да говорят, да споделят тяхното мнение. Ако са прекалено малки – гадайте, бъдете дедективи.
8. Предположете най-доброто
Не винаги знаем какво е мотивирало действието на детето ни. Но нашите предположения, определят начина, по който ще се отнесем към него.
9. Казвайте „Да“ колкото се може по-често.
Не винаги можем да казваме „Да“, но и не винаги казваме „Не“, поради предпазни мерки. Понякога казваме „Не“ по навик, защото това което искат децата ни не ни е удобно или да покажем „кой е шефът“. Има достатъчно неща, за които децата ни ще чуят „Не“ в живота си. Важно е да бъдем съзнателни!
10. Оставете децата да решават понякога
„Начинът по който децата ни се учат да взимат добри решения е като взимат решения, а не следвайки насоки!“ Нека бъдат въвлечени в разрешаване на проблеми, да бъдат въвлечени в процеса на взимане на решение. Интересно е, че искаме децата ни да бъдат свободомислещи и самоуверени с връстниците си, но не и с нас. Ако искаме да бъдат такива, трябва да приемем, че не винаги ще бъдем на едно мнение и ще имаме еднакви желания и разбирания.
