/За да прочетете първата част от темата, натиснете тук./
XVIII век: Този период отнесъл богатството и официалността дори и по-далеч. Монарси поставили началото на Рококо формите, извитите линии, декорациите с цветя и добавили дори още повече орнаментика. Вместо да притежават само един вид стол, средната и висшата класи вече имали няколко вида столове: полу-седящи столове, столове за хранене, фотьойли, ниска пейки до огъня.
XIX век: След Френската революция Наполеоновата империя въвела тежките и прави неокласически линии, които заменят Рококо натруфеността. Големите императорски столове станали вече популярни. Около средата на века, Викторианската епоха преобладава със своите пищни прояви на богатство. Този период става известен с тежките материи като кадифе, в тъмни цветове като червено и зелено. Аналогът на този стил в Америка е бил Федералното движение, което довело колониалната, класическа визия.
XX век: Дизайнът на мебели вече не се свързвал с аристократи, а преминал в ръцете на народа. Изчистените линии на столовете били в отговор на викторианските ексцесии и нормална реакция на индустриализма. Арт Нуво, модернизъм, арт деко и баухаус последвали и дали своя отпечатък върху дизайна на столовете.
След Втората световна война модернизмът се зародил. Неговата задължителна функционалност на първо място, заедно с минималистичния дизайн пасват перфектно на настроението на народа по онова време. Столове вече били леки, елегантни и изработени от нови, находчиви материали – монолитен шперплат, пластмаса и хром.
Колкото и уникални и различни да са били столове преди, сега времената са различни и можем само да им се наслаждаваме от сегашната ни перспектива.
