Веднъж при мъдрия старец в селото дошла една жена и казала: — Ти преди две години ни ожени, а сега ни разведи. Не искам повече да живея с мъжа си. — Каква е причината за твоето желание? – заинтересувал се мъдрецът. Жената обяснила така: — На всички мъжете им се връщат навреме вкъщи, а моят съпруг постоянно закъснява. Заради това се караме всеки ден.
Изненадал се старецът, попитал: — Само това ли е причината? — Да, не искам да живея с човек, който има такъв недостатък – отговорила жената. — Мога да ви разведа, но при едно условие. Прибери се у дома, изпечи голям вкусен хляб и ми го донеси. Но не вземай нищо от дома! Солта, водата, яйцата и брашното поискай от съседките си. И непременно им обясни причината за своята молба,— казал мъдрецът.
Прибрала се жената у дома и се хванала за работа. Отишла при едната съседка и помолила: — Съседке, дай ми една чаша вода. — Да не би водата ви да е свършила? Нали имате кладенец в двора си? — Вода имаме, но аз ходих при мъдреца да му се оплача от мъжа си и го помолих да ни разведе, — обяснила жената и почнала да разказва. Когато завършила, съседката въздъхнала: — Ах, ако знаеше моят мъж какъв е! И почнала да се оплаква от своя съпруг.
След това жената отишла при друга съседка, за да помоли за сол. — Уж солта ти е свършила, а искаш само една лъжичка? — Сол имам, но аз се оплаках на мъдреца от мъжа си и помолих за развод, – казала жената, но не успяла още да завърши разказа си, когато съседката възкликнала: — О, ако пък знаеше моят мъж какъв е! – и почнала да се оплаква от своя съпруг.
И така, при която и съседка да отивала жената, за да помоли за продуктите за хляба, от всички чувала само оплаквания за мъжете им. Накрая тя събрала всички продукти, изпекла голям вкусен хляб, занесла го на мъдреца и му го поднесла с думите: — Благодаря ти, о мъдрецо! Хапнете моята погача заедно със семейството си. Само не помисляй да ни развеждаш с моя мъж. — Защо, какво се случи, дъще? – попитал мъдрецът. — Ами, оказа се, че моят мъж е най-добър от всички! – отвърнала жената.
