Защо трябва да се противопоставяме на изграждането на ферми за кожи в района ни?
Текст от листовка, изпратена ни от активисти, които се противопоставят на изграждането на фермата за норки в село Меджерито край гр. Стара Загора.
1. Производството на кожи с козина е страдание за животните
Въпреки че продуктите от кожа са скъпи, най-високата цена плащат животните. Лисици и норки прекарват живота си в клетки в широчина между 0.2 и 0.6 кв.м. Ако животните са две, те се вписват на 1 кв.м. Тези условия водят до голям стрес при животните, което води до случаи на самонараняване, канибализъм и психични заболявания. Рани по лапите и опашките, абсцес на очите, животни потънали в апатия или трескаво хвърлящи чрез клетките, са обичайна гледка в тези ферми.
Животът, пълен със страдание, свършва с еднакво жестока смърт: механично увреждане на мозъка, токов удар или отравяне с изгорели газове, това са само някои от методите на клане, разрешени от закона.
2. Кожата не е страничен продукт от месната индустрия
Налице е погрешно схващане, че например заешката кожа с козина идва като вторичен продукт при клането на животни за месо. В действителност това са различни видове индустрии с различни породи зайци. В стопанствата, където се отглеждат зайци за кожа отпадъчният продукт е тялото, а в стопанства, където се отглеждат за месо, отпадъчният продукт е кожата.
3. Животните са убити специално за производство на кожени добавки
Допълнителните остатъци от кожа не отиват за производството на палта, а са самия продукт. Когато модата за големи кожени палта започва постепенно да избледнява, компаниите променят стратегията и се опитват да продават кожи в допълнение към пуловери, ръкавици или спортни якета. Такива добавки често са боядисани, оскубани и почистени, за да не се набиват на очи, заблуждавайки хората. Въпреки това, приходите от кожени добавки за кожухарската промишленост са много важни. Скоро броят на животни убити за кожени добавки ще надвиши тези на убитите за големи палта.
4. Кожухарската промишленост замърсява околната среда
Изпражненията на животните във ферми за кожа се просмукват директно в почвата и благодарения на дъжда и подпочвените води всичко се влива в реките, които се замърсяват с фосфор и азот, което води до отравяне на рибата в местните водни басейни. Въздухът бива отровен от вещества, отделящи се от животинския тор, изгарянето на трупове и обработката на кожата, при която се използва формалдехид и хром – химични вещества, които са токсични за хората и се считат за канцерогенни. Други химикали, които се използват или се отделят в процесите са алуминий, амониев хлорид, хлоробензен, мед, етилен гликол, олово, метанол, нафталин, сярна киселина, толуен и цинк.
5. Фермите нарушават местната екосистема
Повечето от новите развъдници за кожи се състоят от Американска норка, която е нов вид в Европа, доведен от кожухари през ХХ век. Норката е пъргав хищник, който се адаптира добре към новите условия: когато избяга от фермата, тя отива на лов за птици и яде от яйцата им по време на размножителния период. Особено застрашени са птици, тясно свързани с водната околна среда. Доскоро норки и еноти – много инвазивни видове – са били в списъка на чуждите видове. В резултат на действията на кожното лоби, двата вида са изчезнали от списъка, така че фермите не се налага да се притесняват от по-строгите проверки.
Хитрата и пъргава норка бяга от фермите, използвани от земеделските производители, въпреки сигурността – и с добра причина.
6. Проверките на стопанствата не са реални
В Полша (откъдето идва бизнесът у нас) през 2010 г. върховната камара за контрол проверява фермите за норки в региона Великополскa. Докладът показва, че фермите за ценна кожа не са били подлагани на реален контрол или изобщо не са били инспектирани от строителния надзор и инспекцията по опазването на околната среда, а ветеринарния контрол, упражняван върху тях, е ненадежден. Съответно, благодарения на опозицията на местните хора и националната кампания против фермите за кожи с козина, много ферми затварят, а други местят своя бизнес в други региони (тук в България, при вас).
7. Фалшиви обещания
Въпреки че собствениците на ферми се опитват да убедят хората с обещания за работни места, местните жители знаят, че в такава ферма работят много малко хора, а често това допринася за растежа на безработицата, тъй като намалява туристическата привлекателност на региона. В местата, където има такива ферми също се понижава качеството на живот на хората, заради вонята и замърсяването на околната среда. Цената на къщите в селата, около които има ферми за норки също значително спада, защото значително по-малко хора биха си купили имот в индустриален регион.
8. В много страни вече са забранени фермите за норки и други дребни хищници
Осъзнавайки, че е невъзможно да се осигурят подходящи условия за живот на животните и че бизнесът не носи облаги за местното население, страни като Холандия, Великобритания, Австрия, Хърватия и Босна и Херцеговина вече са забранили фермите за кожи с козина. На свой ред Нова Зеландия, Швеция, Швейцария, Дания и Италия въвеждат много строги правила по отношение на хуманното отношение към животните и разплода. Усилия за забрана на отглеждането са в ход също във Финландия, Норвегия, Чехия, Ирландия, Белгия и Израел.
