Момината сълза е едно от любимите пролетни цветя, заради изящния аромат на нежните, бели звънчета, наредени по цветоносното стъбло, високо 12-20 см. Тя е многогодишно и зимоустойчиво растение. Всяка есен листата й изсъхват и напролет се появяват два светлозелени листа, навити на руло, които после се разгъват и стават продълговати и широки. Цъфти през април – май.
Място: Обича леки сенки, достатъчно влага, глинесто-песъчлива, добре отцеждаща се и достатъчно хранителна почва, която бързо се затопля напролет. Понася и пълна сянка. На едно място расте до 10 години, като на 1 квадратен метър се разполагат до 56 растения. Използва се за озеленяване и зацветяване на сенчести места и за отрязан цвят през пролетта.
Почва: Почвата трябва да бъде с неутрална или слабо кисела реакция (рН 5-6,5) и добре наторена с угнил тор.
Размножаване: Размножава се чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част и се разсаждат в лехи с разстояние 30 см между редовете и 5-6 см между растенията. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см. След посаждане и през лятото се поливат обилно. Може и да се съхраняват през зимата на тъмно, при температура 4-6 градуса и да се засадят рано напролет. Така се запазват от измръзване или изгниване. Кълновете се нареждат вертикално, по възможност върху влажен мъх или пясък и коренищата се покриват с пясък, който е добре да се овлажнява периодично. Поддава се на форсирано отглеждане. Подходящи са по-удебелените кълнове с форма на едностранно срязан конус. Засаждат се в сандъчета или саксии 20-25 дни преди срока за цъфтеж. Почвата може да бъде смес от торф и лиственица или трици. Много е хубаво да се покриват кълновете с влажен мъх, който е добър антисептик, а когато започнат да растат интензивно, се отстранява. Пресаждат се в отделни саксии и се държат на тъмно и на топло – около 22-25 градуса и се поливат. Ако се садят през декември, се поливат с топла вода 35-38 градуса. Когато кълновете станат 7-8 см и изкарат 1-2 пъпки, се слагат на светло при температура – 20 градуса.
Съвети: Много важно е да се пази от плевели, особено такива с коренища – като пирея. Затова е добре да се плеви пет-шест пъти всеки сезон.
Момината сълза е отровна! Признаците на отравяне са силно разстройство, повръщане, отпадналост.
Противоотрова: при натравяне с момина сълза сварете дъбова кора и мляко. Като лекарство: Лековити части на растението: В Германия се употребява водата на Хартман срещу парализа /Aquaapcpletica Hartmani – за тази вода се събират цветовете след залез слънце, сушат се и се прави чай/. В Англия водата от момина сълза се нарича “златна вода” /Аquaaurea/ и се използва за лечение на нерви, главоболие и като профилактично средство при заразни болести и епидемии. Цветовете се употребяват при водна болест, сърдечни заболявания, епилепсия, апоплектичен удар. В народната медицина – цветът се използва като тинктура в алкохолен разтвор или водка, като успокоително средство, за отслабване степента на болките и при възпалителни процеси.
Берат се цветовете и листата: листата с дължина 2 – 3 см, а цветовете – с дължина до 1 см. Билката трябва бързо да се изсуши и да се постави в добре затворени тенекиени кутии, тъй като въздухът и влагата на тези ензими бързо развалят лекарството. След като откъснете момината сълза, измийте добре ръцете си с топла вода и сапун. Да не се бере от деца и бременни жени! Растението се суши върху хартия или на сухо и проветриво място. Необходимо е често да се разбърква.
Любопитен факт е, че във Франция има специален ден на момината сълза.
