Днес, 04.06.2015, eдна от иконите на съвремието ни – Анджелина Джоли, навърши 40 години!
В откровено интервю тя споделя: „Но никога въпросният принц не изглежда така, както сме си го представяли в мечтите си. Когато си на 20 години търсиш чаровния принц, след това оставаш разочарована, защото разбираш, че е нестабилен. На 40 години вече знаеш какво искаш и това е истинския мъж. Брад е такъв!“.
Ще ви разкажем историята на една от най-известните жени в целия свят и ще ви зарадваме с ослепителните й снимки:
Началото
Джоли започва да работи като модел, когато е на 14 години, основно в Лос Анджелис, Ню Йорк и Лондон. През това време тя участва в няколко музикални клипа, като например на Лени Кравиц („Alta Marea“; 1991), Antonello Venditti („Alta Marea“; 1991), Jeff Healey („Lost in Your Eyes“; 1992), The Lemonheads („It’s About Time“; 1993) и Meat Loaf („Rock & Roll Dreams Come Through“; 1993). На 16-годишна възраст, Джоли изиграва първата си роля в театъра. В ранните си години на сцената тя се учи от баща си.
Анджелина на 16
Джоли се появява в пет направени от брат си студентски филма, докато той учи в USC училище за кинематографично изкуство, но професионалната си кариера започва през 1993 г., когато изиграва първата си главна роля в нискобюджетния филм „Киборг 2“, като Casella „Cash“ Reese. След поддържащата роля в независимия филм „Без доказателства“, Джоли участва като Кейт Либи в „Хакери“ (1995), където се срещна с първия си съпруг Джони Лий Милър. В-к „Ню Йорк Таймс“ пише: „Кейт (Анджелина) се откроява. Независимо от мрачното позьорство, което изисква тази роля, г-жа Джоли има сладко ангелски вид като баща си, Джон Войт.“
Големият пробив
Пробивът на Джоли е успешен след изпълнението на персонажа Корнелия Уолъс в биографичен филм за Джордж Уолъс през 1997 г., за който печели награда „Златен глобус“ и е номинирана за награда „Еми“. Филмът, режисиран от Джон Frankenheimer е похвален от критиката и наред с други награди, получи „Златен глобус“ за най-добър минисериал / филм направен за телевизията. Тя изигра втората жена на бившия управител, който е бил прострелян и парализиран по време на изборите през 1972 г. за президент на САЩ.
След „Gia“ Джоли се премества в Ню Йорк и спира да с актьорството за кратко време, защото усеща, че за този етап нищо ново не се случва. Тя се записва в Университета на Ню Йорк да учи кино и присъства също при писмените класове. Тя го описва този период от живота си така: „просто за мен е добре да си събера мислите“. Джоли се връща в киното и участва като Глория McNeary в гангстерски филм „Hell’s Kitchen“ (1998), а по-късно същата година се появява в „Playing by Heart“. Филмът получи предимно позитивни отзиви и Джоли се гордее с него.
През 1999 г. тя участва в филма на Майк Нюъл, който е едновременно комедия и драма. Джоли играе съблазнителна жена. Филмът получи смесени приемания от критиката особено за характера на Джоли в филма. След това тя работи с Дензъл Уошингтън в „The Bone Collector“ (1999), който адаптиран романа, написан от Джефри Deaver. Джоли играе Амелия Donaghy, полицай преследван от самоубийството на баща си, който неохотно помага на Вашингтон да проследи сериен убиец. Филмът печели сумирано $151 000 милиона в световен мащаб, но бе критикуван като неуспех.
Джоли взима следващата поддържаща роля на социопатка Лиза в „Луди години“ (1999), един филм, който разказва историята на пациентка Сузана Кейсън изпратена то нейния психиатър в болницата „Клеймор“. Докато Уинона Райдър играе главният герой във филма, което възлага големи надежди да се обърне повече внимание на нея, вместо това филмът маркира крайните пробиви на Джоли в Холивуд.
Тя спечели третата си награда „Златен глобус“, нейната втора „Screen Actors Guild“ награда и „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля. През 2000 г. Джоли се появява в първият си летен блокбъстър, „Gone In 60 Seconds“, в който тя играе Сара „Sway“ Wayland, бивше гадже на крадец на коли Никълъс Кейдж. По-късно тя обясни, че филмът е добре дошло за нея облекчение след тежката роля като Лиза Rowe, и то става един от нейните най-касовите филми дотогава, спечелил $237 000 000 в международен план.
