Ще ви разкажа за Колош планина с нейния едноименен връх. Тя е дял на Конявската планина, чийто първенец е Виден.
Друг път ще ви отведа там, а сега сме в Колош. Колкото и малка да е тя, си има прекрасна природа и местните жители на планинските села в подножието й си я уважават и се разхождат из нея. Аз на няколко пъти съм я посещавал. Ето че сега, когато ви разказвам за тази уютна планина, бях отново тук и покорих върха й. Достъпна е, не е стръмна, почти може да се обходи за ден. Ако все пак му се хареса на човек, би могъл да направи компромис и да реши да остане на хижа „Момин кладенец” или ловна хижа „Ведрица”.
Първата е триетажна масивна сграда, в която е възможно да се пренощува. Намира се в местността Цървено присое. За всеки случай трябва да се попита местен жител от село Извор кой държи ключа. Има път и чешма. Колкото до втората хижа „Ведрица”, тя се намира сред резерват „Янкьовец”, в който има находище на див божур и 120 годишни дъбови дървета. Широко е на това място, има дълги пейки и маси, чешма също, дори люлка. Вероятно тук се провежда местният събор. Слушал съм, че недалеч от хижата се намира Градище – руини от късно антична крепост, намерени са находки от времето на римляните и траките. А така също, че може да се отиде и до манастира „Св. Дух”.От микроязовир Извор може да се налови риба. Тук спокойно става втори събор. Място – колкото искаш. Не видях да има маркировка постоянно, само може би на по възловите кръстовища. Но смятам, че маркировката е задължение на местното дружество, което стопанисва хижите и заслоните.
Съвсем малко по-нагоре сред буковата гора се извисява връх Колош – 1315 м. Името на върха идва от хайдут Колуш, който се е укривал по тези места. Върхът е обзорен и предлага на туристите незабравими панорами към първенеца на Конявската планина Виден, 1487 м. На север пък се вижда Голо бърдо с неговите ридове; на изток Витоша и нейният Черни връх; на юг са красивите очертания на Рила; близо до Струмската котловина острите като игли върхове на Пирин; а на югозапад се издига Осоговската планина с връх Руен – 2251 м. Ако се окажеш там при ясно време, имаш прекрасната възможност да се наслаждаваш безкрай.
Имах възможност да посетя ловен дом „Колош”, който изглежда добре поддържан, както и едноименния връх. От село Житуша се стига до него, иначе може и от село Извор. Разходката беше хубава, с приятели слязохме към село Голема Фуча и извадихме голям късмет, тъй като час и нещо по-късно се изсипа дъжд с гръмотевици. Но ние бяхме на сушина в село Калища, за да отпразнуваме Гергьовден. Явно светецът е бдял над дружината ни. В това китно радомирско село се е родил режисьорът на незабравимия български филм „Козият рог” – Методи Андонов, и нищо чудно, че е успял така майсторски да пресъздаде и природните картини в произведението си. Ето как покрай една малка планина видях толкова гледки, научих толкова неща и възродих вътрешния си мир. Затова трябва да съхраним природата на българските планини и за следващите поколения след нас – и те да имат възможността да им се любуват.
Снимки и текст Юрий Стоянов
