Гостуващата изложба на Тера фантастика” е подготвена специално за музея Земята и хората – пролет 2015 г. (08.06-14.06.2015г.)
От фондовете на „Тера Фантастика” (музей на камъка и дървото) са подбрани експонати, които ще провокират посетителите към приключения и досег с природата.
Музеят Тера Фантастика съдържа уникални каменни и дървесни форми, които са феноменални и са без никаква човешка дообработка или намеса. Експонатите са от цялата територия на България.
В ежедневието Тера Фантастика работи като закрита сбирка, която приема посетители само след предварителна уговорка. Закритият тип на експозицията предполага повече работа с постоянни фенове и клиенти.
За сметка на това музеят прави непрекъснато уъркшопове с деца и възрастни, чиято цел е припомняне на природосъобразните форми на живеене, древно строителство, стари технологии, рецепти, билки, занимания в естествена среда, пътешествия до красиви местности и различни форми на бивакуване.
Една от големите цели на Тера Фантастика е опазването на природата – и то чрез създаване на друга нагласа към нея. Когато човек види красотата в една клонка или в един речен камък, той по-трудно ще си представи гората като сбор от дърва за горене.
Изложбата съдържа атрактивни експонати и хубави текстове. Освен каменните и дървени феномени, изложбата съдържа и текстови есета, посветени на природата. Едно от тях, въвеждащото е на тема „България – страната на естествените приказки” и е възхвала на природното богатство на страната. В големи снимки са показани изключителни естествени образувания, от различни области на държавата. Изложбата е истинска наслада за любителите на природата и изящните форми.
България – страната на естествените приказки
(от Управителя на музея „Тера Фантастика)
Някъде на онова малко кълбо, реещо се в черния Космос…
Някъде на картата на света, някъде из глобалната мрежа на GPS…
Някъде в югоизточните краища на Европа,
наричани с предпазливост „Балкани”…
е нашата България.
Която не мога да обиколя вече половин век, макар да не спрях да скитам, не спрях да снимам и не спрях да описвам.
Убеден съм, че когато Бог е сътворявал Земята, е предвидил тук едно от рекламните си кътчета.
Ако забравим за миг за Белоградчишките скали, морския бряг, Триградското ждрело и всичките ни известни пещери, ще останат няколко хиляди други природни „безценности”, които не по-малко заслужават блясъка на световните камери, ококорените очи на чужденците и фотоапаратите на всеки природолюбител.
Да, това е страната на естествените приказки.
Мога да ви заведа на здравецовите водопади, на каменните джакузита, на пияната гора, на размножаващите се чуки, на „.уйов камък”(както си го нарича народът), на китът в дъбовата гора, на плачещият бук, при Влъхвите, скалните бухали, спирката на извънземните, пропастта Момина скала, Невестата, Ахатовото ждрело, реката с аметистите, каменния град, каменните езера, кварцовата змия, родопския Лох Неси, златоносите на Чехларе, пясъците с опализираните дървета, Исполинската бяла стена, „Проломът” на една от най-красивите реки на света, стените на скалните лястовици, каменните кварцови рисунки, „Щудаграда”, „Гърлото”, Забравените камъни, тикловото находище, Бръсначите, Окото …. и т.н. и т.н. и т.н. Не знам колко ще ми трябва да ви ги опиша. Нито колко време ще отнеме да ви разведа.
Да, в момента имате желание да ги видите. Но ще имате ли свободни дни и достатъчно воля да тръгнете?!
Искам само да ви кажа, че живеем на място, което не подозираме колко е красиво.
Ние сме настанени в хранилището на Бога, от което той е вземал проби, за да сътвори всички кътчета по земята.
