Сливен бе домакин на научна конференция по темата за развитието на културата, музеите и регионите Сливенски, Старозагорски и Ямболски. Форумът бе организиран от Българска академия на науките (БАН) и Регионалните академични центрове в градовете Сливен и Стара Загора. В зала „Май” на Oбщината в града под Сините скали присъстваха представители на регионалната и местна власт от трите града, творци, научни работници, музейни специалисти, граждани.
Научната конференция обобщи резултатите и очерта подходи в съвместната интеграционна политика на БАН и регионалните научни звена, която в Сливен е плод на договор между най-голямата научна институция на страната, общината, РИМ и взаимодействието с културните институти. Сред официалните лица в работата на конференцията участие взеха зам.-областният управител на област Сливен Веска Вълчева и кметът на Сливен, инж. Кольо Милев, който се обърна с прочувствено слово към гостите от БАН и представителите на научната общност от трите региона, пожелавайки ползотворно сътрудничество за популяризиране на културно-историческото наследство и развитието на „културния туризъм”.
Присъстващите изслушаха с интерес доклада на акад. Евгени Головински (БАН) за приносите на „нобеловите лауреати” в химико-фармацевтичната промишленост. Чрез обстойна информация и мултимедийно представяне от директорите на РИМ в Сливен, Стара Загора, Ямбол и Елхово те се запознаха с традициите, основните фондове и възможностите за развитие на музейното дело в съответните региони. Николай Сираков – директор на РИМ в града-домакин, разкри в отделен доклад и ролята на културно-историческото наследство като предпоставка за развитието на туризма в Сливенско, обусловена от интересните находки от надгробните могили в региона, разширената материална база и реновираната средновековна крепост „Туида”, както и от политиките за развитие на „културния туризъм” и безусловната подкрепа на община Сливен.
Докладът на доц. д-р Алексей Стоев (ръководител на филиала на ИКИТ – БАН – Ст. Загора) представи „безписменото културно наследство: характера на скалноизсечените паметници по българските земи и социализацията им. Голяма част от докладите изследваха пътищата и подходите за осъществяване на взаимодействие между стратегиите и практиките за културно въздействие и ролята на музеите в този процес. Бе представен проблемът за потенциала, реалностите и възможностите за развитие на музеите и наследството в XXI в. (проф. дн Диана Гергова, Национален археологически институт и музей – БАН). Проф. дикн Гарабед Минасян (БАН) очерта пътищата на взаимодействие между културата, музея и бизнеса. Участниците в научния форум се запознаха и с добри практики от Словения и Латвия в осъществяване функциите на музея в новите реалности: между образованието, развлечението и социалната активност (в доклад на доц. д-р Валя Райчева – Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН).
Темата за „великите български открития” бе разгледана в контекста на ролята на светлината като художествен фактор и мястото й в изкуството и културата (доц. д-р Санка Гатева, Институт по електроника – БАН.).
Достойно бе представянето на музейните специалисти от Старозагорския регион: като добър пример за интегриран продукт, основан върху културно-историческото наследство на Стара Загора, бяха анализирани фестивалът на виното и културното наследство Августиада (доклад на инж. Олег Стоилов – координатор на РАЦ – Стара Загора и председател на ТПП в града). Проф. д-р Марин Добрев (Художествена галерия – Стара Загора) очерта живота в града през периода от 80-те години на XIX в. до 40-те години на XX в. Бяха разкрити и възможностите в съвременните условия за културен туризъм в Стара Загора и региона (в доклад на доц. д-р Евгения Иванова, зав. отдел „Етнография” при РИМ – Стара Загора). Добрев представи в зала „Сирак Скитник” и експонираната в деня на форума изложба с платна (от Сливенската и художествените галерии в страната) на видния български живописец Стоян Венев, чийто многобагрен свят бе визуализиран с изпълненията на танцьорите от Ансамбъла за народни песни и танци – Сливен.
Докладчиците отговориха на въпроси на присъстващите и участваха в организираните дискусии по време на научната конференция.
