Дневникът на паметника цар Самуил

2
Добави коментар
fzuberski
fzuberski

3 април

Проглеждам. Току-що пред очите ми минаха чук и длето. Небръснат мъж със забрадка на джойнтчета ме гледа от педя разстояние. Човек е на Веждичката, защото още от сутринта лъха на гроздова. Направил ме е да гледам на гюрултия, дано носът, който ще ми извае, да е прав, а ушната ми мида да не мяза на черноморски рапан с инфекция.

12 април

Журналистка с къса пола дойде да ме снима. Погали меча и отсече: „Голям е!“. После си поговориха с майстора и тя му сподели, че тия дни няма никакви убийства и затова е дошла, иначе би ни отебала отсекъде. Курвите са си същите като едно време. Веднъж дадох интервю за един охридски вестник и три години ги чаках да издълбаят първа страница. От тогава журналистите не ме кефят.

27 април

Моят създател получи смс. Превели са му аванса за мен. Отиде до банкомата, едва ли ще го видя в близките дни. Изглежда ми много гладен и жаден, като всеки човек на изкуството.

15 май

Скулпторът се върна пиян като византийски ибрикчия след Рамазан. Гледа ме и не ме вижда. Имам дежа вю.

19 май

Моят човек дори ми направи и корона. Видял я в каталог на „Джъмбо“. Била много шик и щяла да ми тича. Върнете ми златото, боклуци!

23 май

Вече държа скиптър и меч, а очаквах от тези тъпаци, имайки предвид ниското им ниво, таблет, за да си цъкам във Фейсбук, и уиски с пура. Дано не ме сложат някъде из Северозапада, че ша ми дръпнат и леба из ръцете.

1 юни

Бойко Борисов дойде да ме види. Каза на майстора, че държавата няма пари за мен и да се оправя. Ако бях подвижен, щях да му завра тенис ракета напряко в алчния гъз. Нищо не може да се очаква от хора, които са станали генерали в мирно време.

2 юни

Някакви сирени вият, а майсторът подвиква на всички в работилницата да застанат мирно. Аз и без това по друг начин не мога.

3 юни

Гльоджавият скулптор, когото не бих взел да ми храни и коня в други времена, каза, че е намерил пари за мен. Те били достатъчно, даже ще има за екстри и пелин за официалните гости на откриването.

6 юни

На майстора му треперят ръцете и погрешка ми чупи двата клепача. Нещо съм се изциклил, но той обещава, че ще замаже положението. От дефекта талантливият артист може да направи ефект. Гледа ме безмълвно около час и накрая очите му светнаха: „Постоянно ще си на дълги, брато“, каза той. И ме заеба.

8 юни
7:45 часа

Товарят ме в маршрутка 11. Двама се шегуват, че ако трябва, ще станат, за да седна аз. Всички са ме взели на подбив. Бахти неблагодарното българско племе!

9:12 часа

Багер, фадрома и 15 човека от временната заетост ме изправят с въжета. Покриват ме с бял чаршаф, който мирише на перде от БДЖ. Ще има съспенс до последно. Дано не уплаша някой.

11:10 часа

През пердето виждам, че площадът е пълен. Всички чакат Бойко, бил на тенис и щял да закъснее. Веждичката е тук и си налива второ голямо, боли го зъб.

11:56 часа

Бойко е тук, шоуто почва. Микрофонът прекъсва, не се чуваме, но важното е, че се виждаме. Пускат песни на Орхан Мурад и Рей Чарлс, за да разчупят обстановката. Бих изклал организаторите, защото нещо май ми се подиграват и те.

12:09 часа

Смъкват чаршафа от мен, чувам „О!“ и „Малиииии“ от събралите се хора. Бабичка припада от вълнение.

12:13 часа

Стефан Данаилов идва към мен и ми казва: „Знаеш ли, че имаш страшни очи?“ И него май го е боляло зъб тази сутрин.

12:36 часа

Майстора го разпъват на кръст, защото се похвали, че ми е сложил фосфор в очите и ще плаша гарги и дечурлига нощем. Става скандал.

14:57 часа

Три SNG-та, 20 камери и Сашо Диков правят живи връзки. Направо не мога да ги гледам, но нямам избор.

17:23 часа

Радвам се на вниманието на хората. Правят си селфита и ги пускат във Фейсбук с хаштаг #TvojPogled.

19:47 часа

Тълпата постепенно се увеличава. Някакви рунтави типове пият бира в краката ми и цъкат сантасе. От това, което чувам, че си говорят, разбирам, че съм щял съм да светна по-ярко от слънцето на Джулая морнинг.

21:13 часа

Три реда бабички с квадратна форма, деца и други извънземни ме гледат право в очите и се опитват да не мигат като мен. Може би се страхуват да не пропуснат сюблимния момент, а не знаят, че моят майстор ми обра клепачите с чука без да иска.

21:31 часа

Тумбаците започват да губят търпение. Две ученичета ми светкат в очите с фенерче и ме подканят с думите: „Аре, бе, мен, да не си на „Варта“?

21:33 часа

Вариото ми стига до хотел Плиска. Бабичките се кръстят, а сополанковците крещят в един глас: „Българи, юнаци!“. Подушвам, че свиват от веселия тютюн от едно време. Правят се нови селфита, а аз стигам до извода, че само на електроженистите няма да преча.

2 дни по-късно

Разбрах, че в Македонско имало по-скъпо мое копие с нормални очи. Правя си извод, че българите ме ценят повече, защото аз съм създаден с екстри. Дано моя брат по бюст го бутнат и Македония се присъедини към България, както е редно. Да живее България!

———————————————-

НЕ ПРОПУСКАЙ ОЩЕ ДНЕВНИЦИ ОТ ПОРЕДИЦАТА: