Страници
Ливадни и полски цветя
Повечето от ливадите нямат естествен произход. Те съществуват благодарение на непрекъснатите грижи на човека. Естествени ливади се срещат главно в долините на предпланините, т. е. там, където зимните ледове и пролетните наводнения спират развитието на дърветата, а така също и по речните долини в равнините, където през цялата година нивото на подпочвените води е високо. Тези площи били обаче недостатъчни за развитието на животновъдството, затова човекът започнал да изкоренява горите, да разорава почвата, да я наторява, напоява и да я засява с високо-добивни фуражни растения. Отводнявал много от заблатените области, а отводнените площи превръщал в ливади и пасища. Утъпкването на пасищата и окосяването на ливадите не унищожава растителността по тях. Житните треви, характерни за тези площи, израстват отново, дори когато добитъкът ги утъпка и опасе. Кои са причините за тяхната жизненост и издръжливост? Повечето житни треви имат издръжливо коренище, от което излизат нови стъбла и листа. Някои видове житни треви образуват дълги подземни разклонения във всички посоки, които покарват и дават начало на нови растения. Така се създават равномерни насаждения. Други ливадни житни треви „братят“ лесно- от долните части на стъблата им излизат голям брой стъбла и листа.
В зависимост от ръста на житните треви различаваме високостеблени и нискостеблени житни треви. Редица мероприятия, като допълнителното подсяване с житни треви, редовното наторяване и борбата срещу плевелите, допринасят за подобряване на ливадата. Там, където влажната ливада се наводнява, се появяват блатни и кисели треви, които добитъкът не пасе. Разпознаваме ги по тръбестото им стъбло, чиито остри режещи листа излизат от трите му страни. Чрез отводняване (дренаж) могат да се унищожат благоприятните условия за развитие на блатните треви.
Стъблото на житните треви е кръгло. Нарича се сламка. Съцветията им- главно класове, гроздове и метлици, са нежни. Житните треви със съцветие клас се разпознават лесно от останалите житни треви. Райграсът, наричан още английски райграс, е една от най- добрите ливадни и фуражни треви. Тя се разпознава по класчетата, обърнати последователно едно след друго наляво и надясно. По богати на хранителни вещества почви райграсът образува гъсти насаждения. Високата до 1м ливадна класица има дълги 4-5см лъжливи класове, които приличат на дълга четка, заострена отгоре и отдолу. Високата ливадна тимотейка може лесно да се обърка с ливадната класица, защото съцветията им си приличат. Огънем ли обаче около пръста си лъжливите класове, виждаме, че те нямат осили, а обвивните им листа имат бодливи връхчета, свързани едно с друго.
Ежовата главица също се разпознава лесно. Тя е здраво растение със синьозелени листа по високо стъбло. Съцветието й е метлица. Многобройните малки класчета са събрани в няколко дебели топчици. Чрез рехавото, подобно на клас съцветие, и чрез гребеновидния покривен лист под всяко класче, обикновеният сеноклас придобива характерния си външен вид. Той не е толкова висок, колкото останалите житни треви, и има малка фуражна стойност. Власатката, ценна високостъблена житна трева, се отличава от разгледаните до сега житни треви по гроздовидното си съцветие.
От житните треви със съцветие метлица често се среща ливадината. В долната част на метлицата се виждат пет лъчевидни разклонения. Върху листните петури правят впечатление два тесни, лежащи един до друг средни нерва, наричани понякога „релси“. За разлика от ливадната вълнестата медовина не е богата на ценни вещества. Добитъкът я отбягва заради космичките, с които е покрита. По неподдържани ливади тази трева се среща често като плевел. Листата и стъблата са окосмени и имат виолетови линии. Цветът също е с червеновиолетов оттенък.
Както през пролетта, така и през лятото, по ливадата се срещат и други растения, с различен външен вид.
Сочните и гладки листа и високият ръст на киселеца (лападец) и на обикновеното кървавиче- две растения, характерни за влажните ливади, показват наличието на вода в почвата. Киселецът и обикновеното кървавиче често заемат обширни площи от ливадите. Баграта на цветовете им определя баграта на обширни части от ливадата. Ливадата е виненочервена там, където има много киселец. Баграта на малките цветчета се засилва още повече от тъмночервения цвят на чашелистчетата и на цветните дръжчици. Още по- силно червени са цветовете на малките плодчета. Стреловидните листа на киселеца имат кисел вкус. Дългите яйцевидни до ланцетовидни листа на обикновеното кървавиче са по- малко вкусни. В някои области те се берат още съвсем млади и се използуват за салата. Правото стъбло на растението е разделено на възли. Коренището е змиевидно извито. Класовидните съцветия са съставени от много отделни цветчета и придават на ливадата нежнорозов оттенък.
Теснолистният жиловляк и шапичето са известни като лечебни растения. Върху влажна почва ланцетните листа на теснолистния жиловляк са изправени високо и са сочни. По малките едва забележими кафеникави цветчета правят впечатление жълтите прашници, чийто прашец се разнася от вятъра. Листата на шапичето са ветрилообразно нагънати. Големи водни капки, които се появяват сутрин в основата на листа, привличат погледа. Те се образуват от сливането на по- малки водни капчици, които се отделят от назъбения ръб на листа като излишна вода, затова народното име на растението е „росна чаша“. Цветовете на шапичето са дребни, със зеленикава багра. Много треви по ливадата имат красиви цветове и привличат погледа ни. Често те определят баграта на големи площи. Подпочвената вода им дава възможност да растат буйно. През първата половина на лятото розовочервените цветове на руменката блестят особено ярко, защото са струпани на върха на растението в съцветие сенник. Дълбоко нарязаните четири дяла венчелистчета с неравни краища правят растението нежно. Крайречните ливади и тучните морави са често оцветени в синьо от големите до 3см лъчисто устроени цветове на ливадния здравец. По някои растения откриваме и подобните на клюн съплодия. Семената се намират в плодната обвивка в основата на „човката“ и имат осил, прилепнал за средната ос. При узряване на съплодието осилите опадват и семената, разположени най- отвън в съплодието, се изхвърлят от плодната обвивка. В узряващи съплодия изхвърлянето им може да се извърши внимателно с пръст. Растението прави впечатление с длановидните си седемделни листа с дръжчици.
Маргаритката е едно от най- хубавите ливадни растения, но в някои ливади може да се превърне в плевел. Съцветието й е с бели езичести и жълти тръбовидни цветове прилича на голяма паричка. Големите яркожълти цветове на ливадната козя брада трябва да се наблюдават сутрин при хубаво време, защото се затварят още преди обяд. Тесните остри листа на обвивните чашелистчета са често пъти толкова дълги, колкото и венчелистчетата, а понякога и по- дълги. Дългите ланцетовидни листа имат завит ръб и на върха често са вгънати навътре или навън като „брада на козел“. Това растение може да се сравни с глухарчето, особено когато зреят плодовете им, когато около всяко плодче се образува венец от переста корона, която прилича на обърнато чадърче. Това образувание се състои от перести, радиално подредени власинки, чиито странични разклонения са вплетени едно в друго. Така парашутчето на козята брада има по- гъста носеща повърхност в сравнение с парашутчето на глухарчето. С увивните си мустачета в края на перестите листа глушината се катери по съседните растения. Синьовиолетовите й пеперудовидни цветове образуват цветен грозд, дълъг, колкото перестите й листа. Въпреки че е меко, стъблото на глушината се задържа в букет. По ливади, ниви, окрайнини на гори, край пътища виреят камбанките. През деня цветовете им са изправени, а вечер- увисват като камбанки. По този начин прашецът се предпазва от влагата. Листата по горната част на стъблото са тесни и ланцетовидни, а по долната- продълговатояйцетовидни.
По влажни, а често и по сухи ливади, рогоплодният звездан разтваря жълтите си бухнати пеперудовидни цветове. Пъпките, а често и венчелистчетата, имат червеникав оттенък. Триделните лстенца се свиват вечер и се приготвят да прекарат нощта в сън.
Ако сухите склонове с каменисти, често варовити почви не са покрити с гори, отдалече приличат на сивозелени ливади с много пъстри цветя. Ако разгледаме по- отблизо такива места, ще видим, че растенията не виреят гъсто едно до друго, както по влажните места. По празните места се виждат каманаците и почвата. Ще установим също, че тук виреят съвсем други растения, които не се срещат в сочните ливади в равнините. Сухите склонове с оскъдната си растителност нямат значение за селското стопанство. Само понякога те могат да служат за пасища на овце. Растенията по тези сухи или полусухи площи са се приспособили към тези условия. Малките, тънки, често окосмени листа и твърдите стъбла намаляват изпарението и растенията понасят засушаването. Дългото, често разклонено коренище или достигащият голяма дълбочина основен корен използуват добре почвената влага. Здравото ръбесто стъбло на цъфтящата червеновиолетово ливадна метличина трудно може да се откъсне. Цветната кошничка е устроена, както цветната кошничка на обикновената метличина. Тя има вътрешни плодоносни тръбовидни цветове и външни големи фуниевидни неплодоносни цветове. Сивозелените, отчасти ланцетовидни, отчасти назъбени листа, са паяжиновидно окосмени.
Тук можем да открием лечебния камшик. Стъблото му и перестите листенца са грубо окосмени и покрити с жлези. От малките лимоненожълти цветове, подредени в продълговат клас, се развиват дребни плодчета с бодли. Те се закачват по минаващите край растението животни и така се разпространяват. Листната розета на бъзовляка (ливадната какула), чието четириръбесто стъбло достига височина 1/2м, засенчва почвата в основата на стъблото. Острият аромат на растението се дължи на бързолетливото етерично масло на бъзовляка. Сините устоцветни цветчета са най- много в края на стъблото. Под странично спеснатата шлемовидно вдлъбната горна устна стърчи дълго стълбче с две близалца. Листата на един сроден вид- градинският конски босилек, са лековити и се използуват за подправка. Пълзящият гръмотрън опира в земята със стъблото и с малките си яйцевидни листа. Розовочервените пеперудовидни цветове мамят човека да ги откъсне, но бодлите по върха на клонките пречат за това. Бодливият гръмотрън още по- малко „разрешава“ да бъде откъснат.
Обикновеното плюскавиче, чиято дебело издута цветна чашка се забелязва под дълбоко нарязаните венчелистчета, има високо и меко, покрито с фин мъх стъбло. Разклонената метлица на повисналото плюскавиче виси с белите си цветове на едната страна. Чашелистчетата са дълбоко нарязани. Изправеното, високо и окосмено стъбло е покрито с жлези. То е лепкаво. И двата вида плюскавиче имат тесни ланцетовидни листа, наредени срещуположно. С удоволствие попълваме нашия букет с виолетовата, подобна на копче, полска червеноглавка. Нейните кървавочервени, често пъти до виолетово обагрени цветове приличат на цветовете на гълабовата самогризка, която можем да открием по сухи варовити почви.
По каменисти почви виреят различни видове червеноцъфтящи карамфили. Докато при кармузианския карамфил шестте цветчета образуват главичка на върха на стъблото, делтовидният карамфил, отбягващ варовити почви, има само един цвят. С тесните си листа двата вида карамфили са приспособени към сухи места. Под горния възел на стъблото на обикновената лепка има лепнещи пръстени, по които се полепват и остават да висят катерещите се „крадци на нектар“. Разклоненото съцветие се състои от пурпурночервени цветове. Като покрити с воал изглеждат малките жълти, ароматни цветове на обикновеното еньовче. Те са събрани в големи ресничести лъжливи сенници и правят впечатление с големия си брой цветчета. Острите като бодли, тесни и малки листенца са събрани по няколко във възли по стъблото. Сродно на обикновеното еньовче е мекото еньовче, което има бели, леко ароматни цветове.
Високото стъбло на дивия морков достига височина 1м и има перести листа. Бялото подобно на чадър съцветие образува сложен сенник. Малките сенници се навеждат вечер надолу и така се предпазват от росата и нощния хлад. Това растение е дивата форма на градинския морков. Като ги сравнят, децата могат да открият приликата.
Златистожълтите цветни кошнички на планинската арника са закрепени на здраво стъбло, което излиза сред розетка от продълговати овални листа. Растението съдържа лечебни вещества. То се намира под закрила на Закона за защита на природата и се събира само със специално разрешение. В съобществото на планинската арника вирее често балканският див копър- сенникоцветно растение с много нежни перести листа. Като разтъркваме листенцата от него между пръстите, усещаме силен аромат.
Докато житните треви се опрашват от вятъра, повечето ливадни растения се опрашват от насекомите. Нектарът, който се съдържа в цветовете им, привлича предимно насекомите. Медоносните и земните пчели се „натоварват“ с цветен прашец, а след това го „оронват“ по цветните близалца на други цветове. Така се осигурява опрашването и образуването на плодове и семена.
