храмът Кааба в Мека
Свещеният град Мека е разположен на 70 км от крайбрежието на Червено море, до границата на планинския Хиджаз и Тихама. Районът на Мека е много сух и непригоден за земеделие. Единственият източник на прясна вода е Замзам.
Според арабските предания появата на обилен воден източник в пустинните места е чудо, сътворено от Бог заради Ибрахим и неговия син Исмаил – легендарният родоначалник на северноарабските племена. Когато Ибрахим се завърнал от Египет в Палестина, жена му Сара, която била безплодна му предложила да вземе за жена нейната робиня Хаджар, подарена й лично от египетския фараон. Хаджар скоро родила на Ибрахим син на име Исмаил. Бившата робиня се възгордяла и започнала да се отнася презрително със Сара. Но Бог се смилил над Сара и тя родила в напреднала възраст син на Ибрахим. Нарекли го Исаак.
Черният камък в Мека
С времето пламнала вражда между майките и синовете. Сара се жалвала на Ибрахим и го помолила да прогони Хаджар и сина й. Възрастният мъж много обичал Исмаил и му било трудно да вземе такова решение. Тогава Бог му дал знак да изпълни желанието на Сара и мъжът отвел Хаджар и сина си в Арабия на указаното от Господ място… Много скоро водните запаси на прогонените се свършили. Напразно Хаджар търсила вода. Смъртта от безводие изглеждала неизбежна. Отчаяна, Хаджар се отдалечила от Исмаил, за да не гледа той предсмъртните и страдания. Синът заридал и започнал да удря земята. И тогава чудото станало – на това място избила изворна вода. Двамата били спасени. Така възникнал Замзам.
Не след дълго Хаджар и Исмаил се срещнали с племената на джурхумитите, дошли от Йемен със своите стада с овце и камили, търсещи вода. Тези племена заживели заедно с майката и сина. Какво се случило по натам с Хаджар не се знае. Споменава се, че когато тя умряла синът и я погребал в същата местност, където бил разположен знаменития храм Кааба. Кой и кога построил храмът – историята мълчи. Известно е, че Кааба е свещено място за арабските народи до възникването на мюсюлманството.
Според едно предание след смъртта на Хаджар Ибрахим дошъл в околностите на Мека и по повелята на Аллах построил храмът Кааба, близо до водния източник Замзам, където някога се намирал храмът на Адам – първият храм на Земята. От арабските легенди Адам и Хавва (Ева) били не само изгонени от рая, но и разделени. Адам попаднал на остров Шри-Ланка (Цейлон), а Хавва на брега на Червено море, недалеч от Мека, където се намира днешният порт Джиджа. Там се издига и сега могила в памет на първата жена Хавва. След дълга раздяла Адам и Ева се срещнали в района на Мека, планината Арафат. Адам много страдал, че бил лишен от райския храм, в който се молел, тогава Бог се смилил и сътворил на Земята храм като този в Рая. След смъртта на Адам храмът изчезнал. След това Кааба бил построен от Сиф (синът на Адам, Нух (Ной) и неговият син Сим, който го възстановил след потопа.
Кааба («Домът на Бог») представлява каменно съоръжение с формата на куб, основа 10 м на 12 м и височина 15 м. Именно от «Кааба» произлиза думата «куб». Ъглите на Кааба са ориентирани според посоките на света. Храмът е покрит с черно копринено покривало, наречено кисва. Това покривало се сменя веднъж в годината. Горната част на покривалото е обшита със злато, изписващо изречения от Корана. Изречения от Корана декорират и покривалото, закриващо портата на Кааба, която е направена от чисто злато и тежи 286 кг.
Според преданията, за да се облекчи строителството на Кааба, ангел на име Джибрил (Гавриил) донесъл на Ибрахим плосък камък, който можел да виси сам във въздуха и да служи като строителна стълба. Този камък – Макам Ибрахим (прев. «мястото, където е стоял Ибрахим») се намира на няколко метра от Кааба и вярващите виждат на него отпечатъка на своя прародител. Когато храмът бил почти готов, Ибрахим се нуждаел от забележителен камък, с който да отбележи на стената мястото, където трябва да започне ритуалното обхождане на Кааба. Ангелите в Рая и Адам били подучени от Бог да обхождат храма 7 пъти в кръг, затова и Ибрахим спазвал същия обред. Поради тази причина ангелът Джибрил му донесъл знаменития черен камък, който е вграден в северо-източния ъгъл на зданието. Казва се, че камъкът в началото бил ослепително бял, но бързо почернял от съприкосновението си с грешниците.
Учените смятат, че «Хаджар Ал Асуад» (така наричат черния камък мюсюлманите) е паднал от небето метеорит, макар че това може да бъде опровергано. Камъкът не може да е железен метеорит, съдейки по неговите пукнатини, нито е каменен метеорит, тъй като плава във вода. Отхвърлят се и твърденията, че камъкът е от рода на базалтите и ахатите.
Поклонниците се стремят да целунат Черния камък или ако не могат да го целунат поне да го докоснат. Интересното е, че през 930 г. карматите, които се установили в Бахрейн похитили светинята. Черният камък бил върнат отново в Мека 951 г. Автентичността на камъка била доказана от свойството му да не потъва във вода. През 1050 г. един безумен египетски халиф изпратил човек, който трябвало да унищожи реликвата. Самата Кааба е горяла два пъти, а 1626 г. била потопена. След всички тези нещастия първоначалният камък се разпаднал на 15 парчета. Днес те са скрепени с циментов разтвор и заключени в сребърна рамка.
През 1980 г. Елизабет Томсън предположила, че Черният камък е произлязъл от разтопен пясък, загрят от метеорит, паднал в кратера на Вабар, намиращ се в Саудитска арабия на 1080 км източно от Мека. Камъните от Вабар са застинало, поресто стъкло и поради това те са достатъчно чупливи и могат да плават във вода. Тези камъни имат и бели включвания под формата на кристали подобни на стъкло. Противоречие има и в тази теория. Ако се съди по измерванията на кратера Вабар, той е на възраст само няколко века.
Мистерията около мюсюлманската светиня и нейният произход остават, както и лабиринтът от теории и поверия.
© Езомистика
117
