Малко, след като президентът беше публично унизен заради нелепата случка с кацането му в Скопие по повод трагедията с 15-те загинали български граждани в Охридското езеро, държавният глава помести на уеб страницата на президентството огромна и, трябва да признаем, доста аргументирана позиция за енергийната политика, която България е водила досега и трябва да продължи да води оттук нататък. Статията е повече от подробна и, макар да има известна нотка на заяждане, трябва да отбележим, че най-малкото заслужава да бъде поставена като основа за наистина широка публична дискусия в обществото.
В статията си президентът Георги Първанов критикува новото правителството заради разнопосочните сигнали, които дава по вече договаряни мащабни енергийни проекти като „Южен поток“, „Набуко“, сделките с „Газпром“ за доставка на газ и АЕЦ „Белене“.
По отношение на „Южен поток“, държавният глава смята, че премиерът Бойко Борисов е пропуснал шанса си по време на срещата му с руския премиер Владимир Путин в Гданск миналата седмица, да защити националния интерес. Според Първанов, има много нерешени въпроси, свързани с модела на финансиране на проекта. „Необходимо е в този проект да бъдат спазени изискванията на Европейския съюз за свободен достъп и на други собственици на природен газ до тази тръба при наличие на свободен капацитет в нея. Вместо да твърди, че с „Южен поток” всичко е наред, премиерът Борисов трябваше да използва срещата с г-н Путин, за да възрази срещу подобни претенции“, пише Георги Първанов.
Отелно от това, в статията се посочва, че пред този, а и пред други проекти, има сериозни географски и геополитически пречки. Така например, по отношение на „Набуко“, България може да поеме инициативата, а не да чака ЕС, тъй като „С Турция имаме принципна договореност да използваме газопреносната й мрежа при реципрочни начала, при условия и цени, по които руски газ преминава през българска територия за южната ни съседка. Ще имаме това съдействие на Турция, но и тук трябва активност – за решаване на отдавна „замразени” проекти (например за строителството на язовир „Тунджа”)“.
Президентът отново припомня старата си идея правителството да повдигне въпроса за сключването на нов дългосрочен договор с „Газпром“ до 2030 г. „Необяснимо защо премиерът и екипът му не поставят въпроса за нов дългосрочен договор с “Газпром” за постигане на по-добри и по-гъвкави условия за доставка на газ до 2030 г. (или те са за оставане на посредниците и затова те да печелят огромни средства на гърба на българските граждани?)“.
Що се отнася до строителството на втората ни атомна електроцентрала, държавният глава недоумява на какво се дължат обърканите позиции и послания на правителството. Интересно е обаче, защо именно президентът призовава за прозрачност при реализацията на „Белене“, при положение, че всички опити на обществото у нас да получи повече информация удряха на камък при предишното правителство, а и от страна на самия държавен глава. По-конкретно, г-н Първанов твърди, че кризата не е аргумент срещу, а в полза на строителството на „Белене”, защото инвестиции в големите инфраструктурни проекти, могат да бъдат необходимия „локомотив”, който да ни изтегли икономически и социално от кризата.
Президентът обвързва енергийния разговор и с предстоящото в Копенхаген в началото на декември сключване на ново споразумение за промените в климата като го поставя в контекста на ядрената енергия като, според него, проектът „Белене” ще повиши с над 35% производствените възможности на системата и ще е важен принос в усилията ни за по-чист енергиен микс. По-голямата част от статията на Георги Първанов е посветена само на АЕЦ „Белене“.
По-нататък, държавният глава критикува и нерешителността, която новият кабинет проявява и по отношение на проекта за изграждането на петролопровода „Бургас-Александруполис“. По този проект аргументите на Първанов са също изключително подробни.
В заключение, г-н Първанов припомня, че изборната кампания е приключила и сега е време да се доказват управленски качества и умения. Според него обаче, има дефицит на компетентност в енергийната политика на това управление. „Никой не се е родил научен, но не бива от незнанието да се прави кампания“.
euinside пък си позволява да препоръча и на президента, не само на кабинета, да излезе от удобната роля, която институцията му позволява и пръв да открие булото на прозрачността. Все пак той е участвал в немалко разговори на високо равнище, организира и специален енергиен форум в София. Редно е, енергийната политика да не се използва като разменна монета за това да се доказва кой кого. В края на краищата и президентът, и правителството имат мандат, но националният интерес е надмандатен и заслужава най-после да получи нужното внимание и, най-вече – обществено обсъждане.
17:06 В отговор на това, правителствената информационна служба реагира незабавно като изпрати становището на премиера Бойко Борисов. В него той казва: „Не виждам как може да има приемственост в нещо, което го няма. Освен голи думи, по проектите АЕЦ „Белене”, „Бургас – Александруполис” и „Южен поток” няма нищо друго, освен направена за трети път първа копка и разрушаване на малкото построено преди. Елементарното възпитание изисква, а и приетата световна практика е, опозицията да се изказва за действията и решенията на правителството след изтичане на 100 дни от управлението му“. Макар и президентът да е избран от квотата на БСП, по институция той е надпартиен, поради което не може да бъде разглеждан като опозиция.
По-нататък в изявлението си, министър-председателят припомня накратко всички провали на предишното правителство, както и липсата на оценка от страна на президента Георги Първанов за тези провали. Според г-н Борисов статията на държавния глава не е нищо повече от реакция на ревност заради изградената директна връзка между него и руския му колега Владимир Путин: „взаимното доверие и директната връзка, изградена между мен и премиера на Русия Владимир Путин, събуждат човешка завист, която за мен е разбираема“.
