На 30.05.2015 година ни напусна на 78 – годишна възраст талантливият художник Александър Андонов Стойков. Неговите творби будят възхищение не само у нас, но и в чужбина. Художествено-приложните произведения, родени от неговите ръце, днес украсяват не един и два културни обекта и административни сгради, църкви, манастири, музеи, училища, болници, почивни станции и домове на колекционери.
В английския дарба е „gift“ – със същата дума се означава „подарък“. На Художника Александър Андонов Стойков бяха априорно заложени всички синоними на талант – заложба, дар, способност, даровитост, гениалност, умение. Талантът не се научава. Той е подарък от Бога. Даден е на хора-богоизбраници, за които дарбата означава задача – мисия. Немците имат едно добро определение за дарбата: Eine Gabe ist eine Aufgabe! В превод-Дарбата е задача, мисия. Мисия която талантливите хора, чрез своят уникален талант по уникален начин, чрез своите творби да докоснат умовете и сърцата на хората. Сашо успяваше да направи това, но не само със своя талант, той имаше голяма душа и сърце способно да дава добро. Добро, което всички хора които то бе докоснало ще запомнят завинаги, запазвайки жив спомена си за този светъл дух който носеше в себе си художника. И така в паметта ни той винаги щеше да живее.
В Православните икони на художника Александър Андонов Стойков откриваме духовното поле във физическото пространство, в което се пресичат радиусите на православната догматика, мистиката, сотирологията и естетиката (красотата като аспект на Бога). Те изразяват представата за красотата като нещо свято и за свещеното като красота. Красотата е по-скоро онтологична, а не естетическа категория, затова тя е и ориентир в търсенето на абсолютната Истина. От гледна точка на християнската догматика (умосъзерцателните истини на вярата) иконата е свидетелство за това, че Син Божи е станал Син Човешки, че Божественото Слово е приело плът, а Божествената Ипостас е станала Богочовешка Личност – конкретна и неповторима.
В иконите на художника Александър Андонов Стойков се отразяват най-великите истини на вярата в Спасителя Христос Господ – тя е едновременно и проповед и молитва, и средство за духовно преобразяване. Тези икони не са само картина, съдържаща само религиозна информация; те са нещо повече, отколкото само едно изображение. В тази връзка ще вмъкна думите на св. Симеон Солунски: „Това, което се представя с бои, е истина на картина, както и писаното на книга, и Божествената благодат пребъдва върху него, защото това, което е изобразено, е свещено.“ Според определенията на Седмия Вселенски събор /787 г./ „почитта, отдавана на образа, преминава към първообраза“.
Главното и същественото в тези чудотворни икони, лица и предмети е не в тях самите, не в техните достойнства и материя, а в умението на иконописеца, чрез своят талант да докосне духа на хората, да го вдъхнови и да го подтикне към добро. С любовта, честността и искреността, с които правеше всичко Александър Андонов Стойков: както изкуството, така и общуването си с хората ще остави дълбока следа след себе си. Светла му памет !!! автор: Албена Андонова-А.С.А.
