1 юли, 2015 09:30 |
от chronicle.bg
|
Новини
Гърция пропусна крайния срок за плащането на 1.6 милиарда евро към Международния валутен фонд, часове след като министрите от еврозоната отказаха да разширят спасителната й програма.
Гърция е първата държава в еврозоната, която не успява да покрие заема си към МВФ. Има опасения, че това може да принуди страната да се раздели с еврото, съобщава BBC.
МВФ подтвърди, че Гърция не е платила дълга си в поставения до полунощ на 30 юни срещу 1 юли срок.
Единственият начин Гърция да получи финансова помощ от МВФ отново е, ако страната изчисти сегашните си задължения към Фонда, обяви говорителят ма МВФ Гери Райс. Той потвърди, че Фондът е получил молба от Гърция за удължаване на крайния срок.
След като еврозоната отказа да продължи с финансовата помощ към Атина, то властите нямат достъп до милиарди евро, с които да покрият задълженията си към МВФ.
ЕЦБ също замрази ликвидната си помощ към гръцките банки, докато рейтинговите агенции понижиха допълнително дълговия рейтинг на страната.
Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум каза по-рано, че ще бъде „лудост“, ако се разшири спасителната програма за страната след крайния срок, ако Атина откаже да приеме предложенията, отправени от Еврогрупата по време на преговорите.
Лявото гръцко правителство на СИРИЗА, избрано с платформа, която отхвърля мерките за съкращения и преговорите му с международните кредитори за трети спасителен пакет, са от месеци в задънена улица.
Дейселблум посочи, че гръцката молба от вторник за нова програма за 29.1 милиарда евро финансова помощ, ще бъде обсъдена в телефонен разговор с министрите от еврозоната днес.
Германският канцлер Ангела Меркел се съгласи преговорите с Гърция да продължат, но само след референдума в неделя, на който народът решава дали иска или не да приеме условията, постановени от международните кредитори. Този референдум беше гласуван от парламента след изненадващото предложение на Ципрас преди дни.
Какво предстои:
1 юли – Финансовите министри от еврозоната провеждат телефонен разговор, за да обсъдят предложенията на Ципрас.
5 юли – Състои се референдум по предложенията от кредиторите, който според мнозина е показателен за бъдещето на Гърция в еврозоната.
20 юли – Гърция трябва да осребри облигации за 3.46 милиарда евро, които сега са в Европейската централна банка. Ако Атина не го направи, ЕЦБ ще спре достъпа на Гърция до спешни заеми, с които сега подпомага гръцките банки.
Гръцките банки не отвориха тази седмица, след като преговорите с кредиторите се провалиха. Очаква се от днес обаче 1 000 клона на банки да отворят, за да позволят на пенсионерите, много от които не ползват дебитни карти, да изтеглят до 120 евро.
Във вторник вечер хиляди гърци протестираха в Атина въпреки лошото време, за да изразят подкрепата си към проевропейското бъдеще на страната. Ден по-рано имаше подобна демонстрация, но от привърженици на предложението на Ципрас да се гласува с „не“ на референдума с неделя.
Европейските лидери предупредиха, че подобен вот означава излизане на Гърция от еврозоната, въпреки че според Ципрас това няма да се случи.
Предполага се, че ЕЦБ вече е отпуснала практически целия обем от спешна финансова помощ, предвидена за Гърция, в размер на 89 милиарда евро.
Webcafe.bg
30 юни, 2015 12:16 |
от Chronicle.bg with DW
|
Коментар
Поредната стена в Европа: за да спре бежанския поток, Унгария издига ограда по границата си със Сърбия. Това не е решение, коментира Роберт Шварц и апелира да съборим всички стени. Включително и тези в главите ни.
Страданията и войните по света стават все повече, а кадрите, които показват бежанци, устремили се към Европа, са междувременно неизменна част от медийното ни ежедневие. Десетки хиляди хора от Африка и Близкия Изток, от Азия и Европа (от нейната южна и източна периферия) напускат родните си страни. Те бягат от разрушенията и смъртта, от бедността и политическите преследвания. А какво прави богата и мирна Европа? – Барикадира се. Защото очевидно е неспособна да намери политическо решение на този проблем.
Стените не са решение
Да, трябва да признаем, че тази задача не е никак лесна. Издигането на прегради обаче не може да бъде решение. Собствената ни история го е доказала по един пределно категоричен начин. Знае го самият Европейски съюз, знаят го също и отделните му страни-членки. Въпреки това расте броят на издиганите стени и огради, с които Европа буквално се зазижда. Първо Испания се опита да спре бежанския поток от Африка със зловеща ограда. Подобни заграждения бяха издигнати междувременно и на гръцко-турската и българо-турската граници. Ще се появат и още стени – например тази, която Унгария ще строи по границата си със Сърбия.
Унгарската ограда предизвика огромно възмущение, в което обаче има и немалка доза лицемерие. Разширяването на ЕС на юг, изток и югоизток още от самото начало беше придружено от мерки за осигуряване на външните граници на Общността. Новите страни-членки бяха приети в ЕС едва след като подсигуриха в достатъчна степен границите си. Големи европейски концерни като EADS спечелиха милиарди от възложените им поръчки за оборудване на източните граници на ЕС с модерна техника. А европейската Агенция за защита на границите „Фронтекс“ отдавна е издигнала невидима стена в Средиземно море. Накратко: Европа е крепост, и то не само заради бодливата тел и бетона по границите ѝ.
Работата е там, че видимите и невидими стени не са в състояние да спрат бежанците по пътя им към мечтаната сигурност. Точно обратното: мрачните статистики показват, че тези съоръжения само увеличават броя на убитите и ранените. А броят на онези, които успяват да ги преодолеят, расте пропорционално на общия брой на бежанците. И въпреки че сме наясно с това, упорито продължаваме да браним нашата европейска крепост. Надзираваме, възлагаме на други да надзирават и биваме надзиравани – само и само да опазим благосъстоянието си. Страни, които са на светлинни години от стандартите за демокрация и правова държавност, получават от нас статута „сигурни страни“, защото това лишава гражданите им от правото на политическо убежище в богата Европа. И паралелно с всичко това издигаме нови и нови стени.
Бежанците не са страшни – страшно е това, от което бягат
В същото време отдавна се знае, че всички тези мерки не постигат желания резултат. И е време да се намерят отговорни европейски политици, които не само да назовават проблемите, но и целенасочено да търсят ефективни и хуманни решения. Не можем повече да си затваряме очите пред нарушения на такива основни човешки права, каквито са правото на убежище и на достоен живот в свобода и сигурност. Бежанците не са някакво страшилище. Страшни са причините, пораждащи миграцията. Именно с тях трябва да се борим. И трябва да съборим всички стени – включително и тези в главите ни.
Вече има пръв повод за надежда: след последните инциденти с хиляди удавени в Средиземно море, ЕК изглежда е готова да внесе промени в европейската политика за бежанците. Всички досегашни опити се проваляха заради егоизма на отделни страни-членки. Сега ЕС има шанс да покаже, че взима насериозно идеята за Европа като ценностна общност.
13:03 |
от Chronicle.bg
|
Живот
След повече от 5 години, прекарани в студ, сняг и битки със зомбита, на Джон Сноу му омръзна. И реши да се занимава с тенис.
Добре де, не е точно така. Всъщност това е новата задача, която HBO постави на Кит Харингтън. Изгряващата звезда става част от новия (не съвсем)* документален филм на канала, посветен на един легендарен тенис мач между Чарлз Пуул и Аарън Уилямс.
„7 дни в ада“ (7 Days in Hell) разказва за най-дългия и болезнен мач в историята на тениса. В него един срещу друг застават Аарън Уилямс, лошото момче на тениса и доведен брат на Серина, изигран блестящо от Анди Самбърг и Чарлз Пуул, млад британец, току що завършил университета и изключително наивен, неговата роля е поверена на Кит Харингтън.
Треньорката на Уилямс е изиграна от Лена Дънам, Серина Уилямс играе собствената си роля, а в коментатора можем да познаем Джон Макенроу. Филмът ще се излъчи на 11 юли по HBO, един ден преди финала на Уимбълдън.
А трейлърът е повече от обещаващ:
* Феновете на тениса знаят, че наистина най-дългият мач е изигран именно на Уимбълдън през 2010. От 22 до 24 юни 2010 на корт 18 Джон Иснър побеждава Никола Маю с 6:4 3:6 6:7 7:6 70:68 за общо 11 часа и 5 минути.
Като Денерис Таргериан в сезон 1 на Game of Thrones
Тя, Шон Бийн и Питър Динклидж на първото представяне на сериала през януари 2011-а
Емилия и екранният й партньор Джейсън Момоа
Тя и Джордж Р.Р. Мартин на наградите AFI
Тя и Питър Динклидж дават автографи на Comic Con в Сан Диего през 2013-а
На Comic Con панела през 2013-а в Сан Диего с екипа на сериала
На партито на Vanity Fair след Оскарите през 2014-а
На Toronto Film Festival с екипа на филма Dom Hemingway
Като Холи Голайтли във фотосесия за пиесата Закуска в Тифани
На сцената на Бродуей в Закуска в Тифани
На премиерата на филма Fast Girls в Лондон
Като Сара Конър в Терминатор: Генисис
На червения килим в Берлин на премиерата на Терминатор: Генисис
С Арнолд Шварценегер в Ел Ей
На премиерата на Терминатор в Берлин
На червения килим в Ел Ей
В първи кадър от хорър приказката Voice from the Stone
Previous
Next
10:00 |
от Амелия Понд
|
Живот
Най-добрите моменти на Емилия Кларк на червения килим и извън него
Емилия Кларк се ражда в Лондон през 1986 година, но малко след това се мести с родители си в малкото графство Бъкшър в Югоизточна Англия, където прекарва цялото си детство. Връща се близо до столицата, когато е 14-годишна и се записва в St. Edward’s School of Oxford, където се поява в две театрални пиеси и актьорството става неизменна част от живота й.
Малката Емилия се запалва по професията още 3 годишна, след като гледа продукцията Show Boat, по която работи баща й, който е звукорежисьор в театъра. След като завършва училище в Оксфорд, Емилия е приета да учи в престижното Drama Centre London, което бележи и първата и роля – в британската сапунена драма Doctors. За разлика от нея и баща й, който все пак работи в театъра, майката и по-малкият брат на актрисата се занимават с нещо съвсем различно – тя е бизнес дама, а той учи политика. Но Емилия знае, че актьорството е нейната страст и мечта и я преследва целеустремено.
След Doctors, в колежа актрисата участва в 10 различни пиеси и завършва с отличие през 2009-а. След това се появява в телевизионния филм Triassic Attack и чака големия си пробив в родния Лондон. Той не закъснява, когато Дейвид Бениоф (основен сценарист и продецунт на Game of Thrones) я харесва за ролята на Денерис Таргериан в сериала, който променя всичко за нея. „До този момент много хора не ме разпознават, каза наскоро Емилия в едно интервю, забавно е, когато въпреки че участваш в толкова успешна продукция, някой се обърне към теб с: „А вашето име как беше?“
За ролята на Денерис Емилия носи бяло-руса перука и макар много мъже да са убедени, че са я виждали гола, тя използва body double за голите сцени. Може би e заради тази заблуда или нещо във Вселената се е объркало много, но в първите няколко сезона на сериала, Емилия остава извън класациите за най-красиви и желани жени. Изключително неоправдано според нас. Но през 2014-а всичко се променя, когато мъжкият портал AskMen я поставя на първо място в класацията си „Най-желани жени на планетата“.
Докато участва в Game of Thrones на Емилия не й остава много време за други роли, но въпреки това може да я гледате в незавизимата продукция Spike Island от 2012-а и по-добрият вариант – криминалната комедия Dom Hemingway, където си партнира с Джъд Лоу. През 2013-а актрисата прави и дебюта си на Бродуей в не просто някаква си пиеса, а в адаптация на класиката „Закуска в Тифани“, където играе Холи Голайтли. И макар самата пиеса да не събра много позитивни отзиви и да се игра само един сезон, участието на красивата Емилия е едно от нещата, които си заслужават да бъдат видeни на сцена.
За своите 28 години (Емилия ще навърши 29 на 26 октомври тази година) тя има изключително скромна биография – филмова и лична. Единственият известен мъж, за когото се знае, че е имал връзка с нея, е комикът Сет Макфарлан (да, онзи от „Тед“), като двамата се разделят само след година.
В работен план обаче Емилия я чака бляскаво бъдеще. Тя вече е с двата крака в голямо бокбастър кино, след като от този петък ще можем да я гледаме в абсолютно иконичната роля на Сара Конър от „Терминатор“ в новата част – „Терминатор: Генисис“. Преди нея същата роля са играли Линда Хамилтън – първата Сара Конър в класиките на Камерън от 1984-а и 1991-а и доста лошата четвърта част от 2009-а за съжаление, и колежката й Лина Хийди в сериала „Хрониките на Сара Конър“, който препоръчвам на феновете.
В новия „Терминатор“ Емилия е badass, точно такава, каквато трябва да бъде. Предстои ни да я гледаме и в Voice from the Stone – модерен приказен трилър направен в стила на Хичкок и догодина актрисата ще изиграе главната роля в драмата по бестселър романа на Джоджо Моис – „Аз преди теб“, където си партнира със Сам Клафлин.
И докато чакате „Терминатор: Генисис“ в петък, вижте най-добрите моменти на Емилия в нашата галерия горе.
Снимки: Getty Images, Paramount Pictures
29 юни, 2015 14:26 |
от Chronicle.bg
|
Технологии
Военно-морските сили на САЩ сключиха тригодишно споразумение с Microsoft на стойност $30,8 млн., по силата на което ще продължат да получават обновления на сигурността за Windows XP, Office 2003, Exchange 2003 и Windows Server 2003.
Договорът е подписан между софтуерната компания и центъра за управление на въздушни и морски войски (SPAWAR), който отговаря за техническото оборудване и комуникациите, пише Technews.bg.
Microsoft вече прекрати поддръжката на Windows XP, Office 2003 и Exchange 2003, а на 14 юли ще отпадне и поддръжката на Windows Server 2003, т.е. компанията няма да пуска обновления на сигурността за тези платформи.
Миграцията на военните от Windows XP към по-нови ОС започна през 2013 г., но процесът все още не е завършил. В момента те продължават да ползват около 100 хиляди РС под управление на Windows XP, заради наличните приложения, и им e необходима поддръжка от страна на Microsoft.
В рамките на договора Microsoft ще доставя обновления за системите, използвани на военни кораби и наземни станции.
