Така обобщено може да се нарече медийната кампания, на която сме свидетели вече близо 10 години. Благодарение на нея споменаването на името на българска фирма или бизнесмен, веднага пораждат асоциации за нещо гнило, за престъпни практики, за корупция, за кражби и какво ли още не. Псевдо авторитети пък обикалят по телевизиите, за да ни налагат мнението, че в България цялата система е прогнила. Че тук бизнес не може да се прави, защото държавата е пропита с корупция и постоянно ще си рекетиран, я от чиновници, я от политици, я от мутри. Българските бизнесмени били имали „тъмни петна“ в своето минало от прехода и заради това те днес са обвинявани във всички възможни злини и престъпления, които съществуват на този свят. Българските фирми пък постоянно, я точат ДДС, я не плащат заплати, я участват в разни схеми … Абе изобщо всичко с български произход е гнила работа.
От друга страна чуждестранните фирми и инвеститори са посрещани и величани като божи пратеници, идващи в България, за да ни избавят от мъките ни. Да ни покажат как се прави бизнес, да ни дават огромни заплати (като тези в развитите страни), да ни бъдат пример за подръжание. Абе изобщо пълната противоположност на лошия български бизнес. При тях корупцията е непозната дума. Те никога не се срастват с политическите партии и властта.
Нека обаче преди да приемем този шаблон на мислене, който ни се налага от всички страни да погледнем обективно на нещата и да се опитаме сами да преценим света, който ни заобикаля. И така, нека да започнем от тук – поради лошите закони по време на прехода, българските бизнесмени преминали през него и забогатели имат „тъмни петна в своето минало“. Всъщност този период е много добре описан в учебниците по Икономическа теория и се нарича първоначално натрупване на богатства. В световната история този период преминава още преди да са се зародили местните икономики и се характеризира с грабежи. Част от това е било пиратството и колонизирането на нови земи.
Нека погледнем историята на САЩ, която към днешна дата е най-голямата икономика в света и винаги е била сочена в България като пример за прекрасен живот, високи доходи и страхотни бизнес модели. След пътешествието на Христофор Колумб през 1492 г. започва колонизация от страна на европейците, които постепенно изтикват индианците от земите им. Докато испанците и португалците колонизират Южна и Централна Америка, териториите на Северна Америка се колонизират основно от англичани и французи, като днешната територия на САЩ е заселена от англичани. Ето, че и самите американци, които днес са ни давани за пример всъщност имат доста тъмно петно в своето минало, защото техните икономически богатства, чрез които са се развили и наложили всъщност са заграбени. Същите тъмни петна в своето минало можем да открием и при французите и при англичаните, които днес са едни от най-силните и големи икономики и чиито посланници авторитетно ни размахват пръст от телевизионните студия оплаквайки се, че някой не се отнася почтенно с фирмите от техните страни в България. Разликата между тези страни и България е, че те в един момент са надживели тези престъпления и са продължили напред, докато у нас все още живеем в миналото. Разбира се с това не искам да кажа, че българският бизнес е забогатял по престъпен начин, а просто че натрапваната шаблонна схема за мислене от чужденците, просото „издиша“.
Съвременната глобална икономика днес прилича на игра на Монопол, в която няколко играча още преди да е започнала играта са разбили банката и са взели почти всички пари. Така страните като България я започваме с 1000 парични единици, докато те са с 1 млн. парични единици. Естествено, че няма как да ги достигнем, защото те увеличават своето богатство взимайки от нашите скромни капитали, а ни е сме в неравностойно положение, за да натрупаме капитала и властта, с които те са се сдобили.
Може и да не ви се вярва, но цялата атака срещу българския бизнес е просто опит той да бъде премахнат и изкупен от чужди инвеститори на много по-ниски цени от реалната му стойност. Лъжа е схващането, че с идването на повече чужди фирми в България ще се повишат заплатите. Всъщност България доста дълго време се рекламира като страна с евтина работна ръка. Ето защо и чуждите фирми идват при нас – просто увеличават нормите си на печалба като намаляват разходите за труд. Или казано по-простичко те идват, не за да ни дават високи заплати, а именно обратното. В основната си част чуждите фирми идващи в България са „профит мейкъри“. За тях важните са нивата на печалби. Виждат, че в България те са добри поради ниските разходи за заплати, осигуровки, данъци и суровини и влизат на българския пазар. За тях изграждането на бизнес от самата нула не е рентабилна инвестиция и в голямата си част доста скъпа. Ето защо по-евтино и лесно е да придобият фирма с вече обучен персонал и с всички необходими активи. Когато обаче нормите на печалба спаднат до критичния минимум, че търся купувач за бизнеса или го разпродават на парче и отиват към следващата страна, в която са открили задоволяващи ги норми на печалба.
Покрай световната икономическа криза това се видя много ясно и се усетиха силно негативните страни на този модел. Емблематичен пример за България и е заводът за олио Калиакра в гр. Добрич. Базираната в САЩ фирма „Бунге“ (Bunge) придоби заводът по времето на масовата чуждестранна експанзия преди кризата. През 2007 г. обаче реши да затвори заводът и да премести производството в Румъния. Причината бе именно спадналите норми на печалба, които фирмата реализира в България и по-добрите такива в Румъния. Малко преди това пък холандско-британската компания „Юниливър“ обяви, че спира производството на маргарин „Калиакра“ и също го мести в Румъния. Така стотици българи останаха без работа и на бюджетна издръжка с помощи за безработица. Днес емблематичните за страната ни олио и маргарин Калиакра, не се правят вече в България, а се внасят от Румъния.
За това обаче няма да чуете да се говори от масовите медии. Там имаме пълна тишина по въпроса, а всичко свързано със защита на българския бизнес и производство се класифицира като „див национализъм“, който пък не е европейско качество и начин на мислене. Всъщност българските компании са едни от най-успешните в страната, а българските бизнесмени едни от най-предприемчивите. Негативният им имидж се налага от масовите медии, поради няколко несъвършенства на българското законодателство. Основното е, че добрите новини за бизнеса се класифицират като реклама и според закона те трябва да бъдат съобщавани с платени съобщения в рекламните блокове, което реално ги изпразва от съдържание, защото всеки знае, че рекламите се правят само, за да изглежда добре дадена фирма. Лошите новини обаче са си новини и те могат да бъдат съобщени в най-гледаното време като водещи новини. Ето как българския бизнес влиза в новинарските емисии само с лоши примери, а хубавите недостигат до българите.
Равносметката от всичко това е, че все по-малка част от бизнеса в България остава ръцете на самите българи, а печалбите се изнасят зад граница. Младите българи са облъчени от това колко е лоша българската система и как няма среда за правене на бизнес, още преди изобщо да са се опитали да правят бизнес в страната. Така те автоматично отричат България като място за професионална кариера и виждат бъдещето си в чужбина.
