Хилядолетна е историята на с. Дядово . Нейното начало е някъде далече в древността, за което свидетелстват находките от световно известната Дядовска селищна могила. Тя се намира на 6 километра южно от гр.Нова Загора, непосредствено до съвременното село. Възникнала е върху леко наклонен на север терен , до извор, разположен в северната й периферия , където се е образувал голям заблатен участък. Селищната могила има неправилна форма с размери при основата 220м.( изток / запад ) на 140 м. ( север / юг). Повърхността й в горната част заема площ около 8 дка. Могилата е една от най-големите в България и Европа. Дебелината на културните напластявания в северната и половина е около 18 м. Поради естествения наклон на терена в нейната основа, дебелината на културния пласт в южната част е около 14 м.
За пръв път могилата е спомената в научната литература от братя Шкорпил през 1898 г. под името Дедекьойска могила. Те посочват, че върху могилата е имало продълговата правоъгълна сграда с кула в южната част и порта – в югоизточната стена, от която излизал път, застлан с камъни.
През 1977 г. между България и Кралство Холандия е подписана Културна спогодба и започва изпълнението на съвместен научно-изследователски проект “ Етногенезис на траките “, който включва и археологически проучвания на Дядовска селищна могила. През 1984 г. към археологическия екип се присъединяват и японски специалисти. Ръководители на археологическите разкопки от българска страна последователно са ст. н. с. Р. Катинчаров и ст. н. с. Д. Гергова, от холандска – Ян Бест и Ян Стронк, от японска – проф. Сузуки, проф. Секине, и проф. Камуро. Средновековното селище върху могилата е проучено под ръководството на доц. Б. Борисов.
В направения в северозападната периферия на могилата сондажен изкоп на площ от 100 м2 са установени останки от Средновековието, късната античност, ранната желязна епоха, бронзовата епоха ( ранната, началото на средната и късната ), каменномедната епоха. Пластът от бронзовата епоха има дебелина 2,40 м. при южния профил на сондажа. Между пластовете от ранната бронзова и каменномедната епоха е установено прекъсване на живота върху могилата.
Проучванията на бронзовата епоха продължават и сега от българо –японски екип. Разкрити са изцяло и частично редица жилища –, изградени в традиционната за праисторическа Тракия техника от плет, измазан с глина и жилищни съоръжения – основи на пещи, огнища, зърнохранилища. В Дядовска селищна могила са запазени глинени тежести за тъкачен стан, свидетелстващи за развитието на тъкачеството в селището. Намерени са предмети, свързани с бита на населението от бронзовата епоха – сечива от камък ( брадви, тесли, гладилки и длета), кремък ( стъргалки и ножове) , кост ( гладилки , шила и игли) , рог ( мотички), глина ( прешлени за вретена и тежести за стан), бронз( брадви и шила), идолни пластинки и накити; голямо количество керамика.
През ранновизантийския период върху най-високата част на могилата е изградено малко укрепено селище с много добре запазени крепостни стени. Крепостта има почти правилна четириъгълна форма с 4 ъглови кули. Кулите първоначално са били правоъгълни , а по-късно са преустроени в петоъгълни. Градежът е от камъни, споявани с хоросан, премесен с късчета тухли. В крепостта се е влизало през порта, разположена на източната стена, над която е изградена кула. Входът вероятно е имал две врати: вътрешна и външна . През портата се е влизало в казармено помещение намиращо се в страни от нея. По средата на западната стена е изградена еднораменна стълба. Основи на подобна стълба има и в североизточния ъгъл на крепостта. Вътре в крепостта е имало изградено водохранилище. Въз основа на архитектурния тип на ъгловите кули и археологическите материали и монети крепостта се датира в IV – VI в.
През средновековието върху могилата е съществувало българско село. При разкопките тук са разкрити характерните за този период полувкопани и наземни жилища с пещи( или огнища )и зърнохранилища. Близо до селото е открита грънчарска работилница и пещ за изпичане на керамика. Селището е имало два некропола и е била изградена малка еднокорабна църква, украсена със стенописи. Въз основа на жилищната архитектура, намерената керамика и други археологически материали: монети, огърлици, обеци, пръстени, метални и стъклени гривни , оловен печат, селището е датирано в периода XI – XII в. – византийско владичество в българските земи .
Във времето , селото е съществувало и се е намирало южно от съвременното село.В местностите “Латински гробища”, “Малките гробища” и “Турски гробища” е разкрито римско селище, чийто некропол е на юг. В местността “Шестте могили “ имало турско село. Запазени са основите на джамията, а гробището се е намирало южно от могилите.
Около 1828 г., с оттеглянето на войските на генерал Дибич, част от жителите на тогавашното село са тръгнали с тях и се заселили в село Гаванаоса днешна Молдова . След Кримската война (1853-1856) хора от селото се изселват в Тулчанско.
През време на турското робство преселвания има и в други села на Новозагорско и Ямболско.
След Освобождението от турско робство Дедекьой е обявено за село през 1885г., а с указ № 462 на НС обнародван на 21 дек. 1906г. получава новото си име Дядово.
Коментари
