Естествено продължаваме със забележителностите, които е хубаво да посетите, ако сте на море в Китен. Дори и да не сте отседнали при нас в хотел Syle Place, на нашия сайт можете да откриете събрани на едно място красиви места, исторически и културни паметници. Днешната тема е тракийското светилище „Беглик Таш“. Макар и не толкова близо като крепостта „Урдивиза“, която се намира на 100 -тина метра от хотела ни (вижте предишната тема тук), „Беглик Таш“ е само на 11 км. от Китен. Вижте карата:
Щом сте на море в околностите, е задължително да посетите това място. То е разкрито едва преди 12 години (2003 г.),като това светилище се определя от учените като най-ранното, открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Проведените проучвания доказаха, че още в края на бронзовата (XIII в.пр.Хр.) епоха тук е кипяла активна човешка дейност.
„Беглик Таш“ е в непосредствена близост до руините на древнo поселение, за което се предполага, че е селището Ранули (Прочете за разкопките, които стартираха там), в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 11 км от гр. Китен, както можете да видите на картата по – горе. Обектът е разположен на най-високата част на Маслен нос, издаден в морето между залива Св.Параскева и залива Зигра в границите на ловно стопанство Аркутино. Целият мегалитен комплекс е разположен на площ от 12 дка.
Светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и „Маркови стъпки“.Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателставата за човешка дейност тук.
През октомври 2004 разкопките бяха продължени в централната част и бе заложен нов сондаж северно от центъра на светилището. Именно тук за първи път се откриха доказателствата, че обекта представлява култов комплекс с прилежащи, обслужващи помещения и предполагаемата застроена територия е над очакваното.
При археологически разкопки през 2002 – 2004 г. са открити много артефакти: глинени съдове, каменни оръдия на труда и оръжия, кремъци, монети и др., които доказват, че светилището е ползвано от средата на Второто хилядолетие преди Христа и е изоставено в началото на ІV в. след Хр. Липсата на по-късно строителство върху него е запазила културните пластове и сакралните елементи в техния първоначален вид. През 2003 г. археолозите търсят пещерни ниши – т.нар. „скитове“. Тезата на Цоня Дражева е, че тъй като нестинарските села в Странджа са разположени около мегалитни светилища, най-вероятно нестинарите са обслужвали именно тези светилища. По разкази на местните жители от гр.Приморско, на поляната непосредствено пред светилището са се изпълнявали нестинарски ритуали до 1956 г., когато теренът е одържавен и е започнало изграждането на „Перла“. Базирайки се на данните за нестинарските ритуали и очевидните изкуствени издълбавания по повечето мегалитни валуни в околността, още в началото на своето археологическо проучване Дражева и Недев стигат до заключението, че светилището е свързано с почитането на Бога-Слънце и Великата богиня Майка и че територията му е служела за сцена на мистериалната обредност на Тракийския Орфизъм. Тезата на Цоня Дражева е, че това е светилище, свързано с най-стария култ към Богинята-Майка и Бога-Слънце във фазите на техния брак. Работейки по обекта, научният екип стъпка по стъпка възстановява древния ритуал на сцената на светилището, където е регистрирана изсечена в скалната площадка пътека за вход, дълга 12 m., а вляво от входа по пътеката се стига до „брачно ложе“, подредено (или оформено) от големите скални късове in situ. До него археолозите почистват скално-изсечени вани, в които са се изливали следните свещени течности за извършване на ритуали – вода, мляко, растително масло и вино. От четирите начала се създава Космосът – водата символизира водните стихии, млякото е символ на въздуха, растителното масло – на огъня и виното – символизира земята. Според Дражева така древните пресъздавали космически модел на света и представите си за него. Богът Слънце през деня е светлина, а през нощта – огън. Така нестинарите посредством ритуалите, които изпълняват, затварят цикъла в природата.
Екипът от археолози, ръководени от Дражева и Недев, изцяло проучва централната част на светилището, заемаща обща площ от 350 кв.м. В тази част археолозите регистрират два жертвени камъка, разположени един срещу друг и разположени в посока север-юг — т.нар. „ложе“ и голяма четириъгълна вана, събираща водите от изсечени в основната скала радиални канали. Разчистването на отделните структури около нея: соларни символи, по-малки кръгли вани, изсечени в скалата седалки и др., дава възможност за реконструиране на ходовата линия вътре в култовото пространство и редуциране на местата за култовите практики с вода и дароприношения.
Разчистен е входът на светилището от запад и проходът от него към централната култова площадка с ширина 2,4 m. и дължина 8 m. — оформени при стъпаловидно изсичане на основната скала, странично отводнявана с плитки канали за оттичане на повърхностните води.
При проучването на южната част на централната площадка пред челата на двата жертвени камъка бяха открити четири култови огнища — есхари. Находките върху отухлената от силния огън глинена замазка — главно глинени съдове, амфори, животински кости, каменни сечива и кремъчни ядра, са били натрошавани ритуално. Най-общо те се датирани между VІІІ-V в. пр. Хр. Извън централната част на светилището на 60 m. източно от т.нар. голям долмен, е открита сграда с дължина 11,3 м и ширина 9,2 м. Тя е с правоъгълна форма, като в западната й част за стена е използвана голяма скала. Разчистени са жлебовете за носещите подпорни греди на скатния покрив, които са лягали върху горната част на скалата. Градежът на зидовете е от ломен камък на суха спойка. Подът е бил покрит с квадратни тухли, а при вътрешната страна на основите са открити фрагментирани керемиди от покрива. Пред източната стена са разчистени два вкопани питоса, изцяло натрошени от тежестта на строителния насип. Местонахождението на сградата в най-вътрешната и защитена част на светилището предполага нейното по-специално значение в общата му структура, което е изисквало по-добра защита и ограничен достъп на външни посетители. Находките — главно фрагментирана керамика, каменни сечива и две римски бронзови монети, датират използването на сградата в периода от ІІ до началото на ІV в. пр. Хр.
Запазените сакрални елементи карат археолозите да дойдат до заключението, че Бегликташ е реализация на универсалния модел на вярата, свързана с почитането на Бога Слънце и Богинята Майка.
Екипът, работил по археологическото проучване на археологическия обект Бегликташ между 2001 – 2003 г.,е в следния състав:
Научен ръководител на археологическите проучвания – Цоня Дражевa (Регионален исторически музей гр.Бургас)
Заместник-ръководител – Димитър Недев (Археологически музей Созопол)
Консултант – д-р Кръстина Панайотова (АИМ при БАН)
Допълнителни консултанти – проф. Иван Маразов и доц. Татяна Шалганова (НБУ, София)
В разкопките са взели участие и студенти от СУ ”Св. Климент Охридски”, ВТУ ”Св.Св.Кирил и Методий”, НБУ и БСУ- Клуб по спелеология.
Археологическите разкопки са осъществени и с изключителната подкрепа на Община Приморско.
Археологическият обект Бегликташ е проучен в много малка степен от българските археолози, въпреки усилията, които Цоня Дражева и екипът й полагат между 2001 и 2005 година. Мястото привлича много туристи и любители археолози. Все още е спорно да се твърди докъде точно се простират границите на светилището. По голяма част от мегалитните валуни разположени между нос Бегликташ и река Ропотамо личат следи от изкуствена обработка по скалните повърхности. На същата тази територия археолозите са регистрирали около петнадесет на брой долмена. Инж.Любомир Цонев в проекта Балкански мегалити споменава за три от древните съоръжения.
Археолозите са изработили следния общ план за разположението на обектите в светилището и тяхното предназначение (като трябва да се има предвид, че на този етап от проучеността на светилището, предназначението на обектите в светилището са предмет на доказване и научна обосновка):
ОБЩ ПЛАН НА СВЕТИЛИЩЕТО
1. Вход
2. Брачно ложе – представлява камък, оформен като легло, своеобразните възглавници са ориентирани на изток. Скални отпечатъци са създадени, за да удостоверят присъствието на Бога и да докажат неговата поява. Те са характерни за религиозната символика на древните и идват от далечни времена, когато божествата нямали собствен облик. Реликвите обаче сочат, че между тях е съществувало някакво единение. Брачно ложе в най-източната част на каменния кръг е свидетелство за това. Върху него, според археолозите, жрецът и жрицата ритуално представяли брака между Бога Слънце и Богинята Майка.
3. Жертвеник
4. Трон – мястото е заемано от Върховния жрец, откъдето той е наблюдавал дароприношенията и ритуалните игри.
5. Менхирът с издълбана стъпка на Бога Слънце – дължината ѝ е 0,80 m., а ширината – 0,40 m. Стъпката е прецизно ориентирана по посока изток-запад.
6. Свещена площадка
7. Стъпката на Богинята Майка – е свидетелство за присъствието и закрилата на великата богиня.
8. Плеяди – е наименованието на шест броя ямки, издълбани в скалата на ритуалната площадка. Тяхното разположение напомня много на съзвездието Плеяди. (Предположението е на Цоня Дражева, която работи приживе по тази хипотеза, която все още не е доказана.)
9. Посечен камък – е станал обект на взривяване през 50-те години на ХХ век, когато е имало план мястото да се превърне в каменоломна.
10. Апостол Таш (сърцевидният камък) – огромният мегалит се крепи само на три точки, а между тях се оформя ниша, в която може да се лежи. През нишата преминават слънчевите лъчи на 22 юни – най-дългия ден в годината, което го прави своеобразен календар. Археолозите допускат, че валчестата скала е довлечена от древните, които после изсекли и нишата под нея.
11. Слънчев часовник е разделял деня на шест отрязъка. Мегалитната композиция се състои от 6 плоски камъка, разположени в северно от Апостол Таш, като сянката му пада върху различен камък в различните части на деня.
12. Главен долмен (свещена пещера-утроба) – е висок 12 m., а дължината му е 9 m. Съоръжението наподобява утроба и според археолозите символизира женското начало. Формата му потвърждава теориите, че светилището е ползвано за обожествяване на Великата Богиня Майка.
13. Лабиринт – според археолозите в своеобразния лабиринт от монолити в североизточната част на светилището са изпълнявани Орфически обреди. Лабиринтът е с два изхода – ляв, свързан със сакралното начало, и десен, който се асоциира с профанното в живота. Предположението на учените е, че лабиринтът е служел за гадаене на бъдещето. За да стигнат изходите, посвещаваните трябвало да преминат през няколко различни изпитания. Едно от тях е промушване през тесен процеп, между двете половини на мегалитен валун, разцепен на две, който е запазен и досега. Скалният процеп е с височина 6 m. и варираща ширина от около 0.30 m. Предполага се, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него.
14. Теменос (Къщата на оракула) – древната сграда е обитавана от жреческото съсловие, което е обслужвало светилището целогодишно
Използвани източници:
Wikipedia
google.bg/maps
