„За едната шепа думи живеем ние, смъртните. За тая дето може да ни сбере целите и да говори вместо нас… И утре, кога вече ни няма.. да ни разказва… Но колцина знаят това… И блазе на незнаещите: пръскат ли, пръскат думите, без да ги мерят на шепи… …И тежко на знаещите – все им е малко кривачето думи! За тях те са всичко, а за останалите нищо…“(Дамян Дамянов)
