Георги Господинов и Лидия Цанкова. В края на вечерта писателят разчупи пита с надпис “Физика на тъгата”. Фото: Анжела Димчева, Sofia Ars Net
Тропическата жега, обхванала Берлин през последната седмица, не попречи на близо 100 фенове на Георги Господинов да препълнят галерия “Cankova” в район “Шарлотенбург” на немската столица. Лично собственичката на галерията Лидия Цанкова посрещаше българите, дошли от различни краища на града специално да се запознаят с нашумелия роден автор, чиито произведения са преведени на над 20 езика, включително и на немски език. Вечерта се водеше от Златко Енев, издател на електронното издание “Либерален преглед”, който се грижеше и за симултанния превод, тъй като интересът към Георги Господинов обхваща и немската публика след миналогодишното представяне на превода на “Физика на тъгата” в Германия. Гостът беше настанен на стилна барокова маса, на която са седели Борис Христов, Виктор Пасков, Федя Филкова, Иван Ланджев, Станислав Лем, Славомир Мрожек, Збигнев Херберт, Ева Липска и др.
Авторът благодари на Лидия Цанкова, която не само организира тази среща, но и е написала най-точните критически думи за книгата.
Георги Господинов прочете няколко откъса от романа си. Повече от час свободният разговор обхващаше теми от философията (под мотото на Монтен “Философията – това е изкуството за подготовката за смъртта”), личната творческа лаборатория на писателя, съвременния български битов, социален и културен пейзаж – въобще всичко, което се простира между непреводимата българска тъга и паралелите в световната литература – Борхес, Песоа и др.
Георги Господинов сподели: “Започнах този роман точно в Берлин през 2008 г., писах го дълго в София. Обмислял съм над 30 заглавия, докато се появи това заглавие. То ми се стори достатъчно обемно за всеки – който иска да влезе през физиката, а който иска – през тъгата. Българската дума “тъга” е непреводима, тя е прекалено нашенска. Аз вярвам в тъжния човек. Тъжните хора са истински, на тях може да се разчита повече. Книгата може да се чете и като роман на остаряването, и като роман на оставянето. Смъртта и разказването са много здраво свързани. За мен писането е като приказка на Шехерезада… Време е човек да замлъкне за малко и да даде на природата да говори – да чуем историята на рибите, разказа на пчелите, на охлюва. Антропоцентризмът, който изповядваме, отдавна е започнал да работи против нас. Не случайно главният герой е Минотавърът, нещо което е, и не е от човешкия свят. Смъртта не е очевидна в романа, но дъхът се чувства като фон. Целият роман е по-скоро утешение, отколкото мрачна история. Вътре има доста от историите на баба ми и дядо ми, едно поколение, което много мълчи в България… Това е тъжно усещане.
У нас има дефицит на бъдеще. Не се случи това, което очаквахме преди 10-20 години… Имаме нужда се спрем, да дадем време на душите си да ни настигнат. ”
Финалът на вечерта естествено спази българската традиция – едно произведение на кулинарното изкуство във вид на разкошна пита с надпис “Физика на тъгата” беше разчупена и раздадена лично от Георги Господинов.
В момента българският писател преподава творческо писане в университета “Хумболт”.
