Мислех да не коментирам цялата плакатно-анононимна-видео пропаганда, наречена #психодесни, която се води срещу съдебната реформа. Защото е много прозрачна. Уж е анонимна, а една информационна агенция има оригиналния файл на плакатчетата. Защото е ясно, че се прави от страх. Страх, че може пък и нещо хубаво да се случи в тази държава. Ами, ако случайно вземе, че мине тая съдебна реформа, какво ще прави статуквото, което те с такава страст бранят. Защото беше смешна. Ходиш посред нощ да лепиш плакатчета, по тъмна доба, за да промиваш мозъци. Смешна беше, защото приличаше на страшната агония на едни хора, които НЕ искат да са в Европа. Предпочитат да си стоят във фасадната демокрация, в блатото, в беззаконието, в евтиния ПР и още по-евтиния копирайтинг. Но снощи си причиних видеото! (Да, знам, че ще ми кажете, че не трябваше да го правя, че подобни неща трябва да се подминават със снизходителна усмивка и безразличие.) Ама, ей на – причиних си го. И видях кадър, от който хич не ми беше смешно, ама хич. Затова реших, че не мога да не кажа няколко думи. (Въпреки че съм наясно, че когато се бориш с прасета, калта винаги опръсква и теб.) Но ние, защото сме много гнусливи, затова се докарахме до това дередже. Години наред отминавахме хората като авторите на видеото по хигиенни съображения и те тихомълком, с безпринципна упоритост, превърнаха безочливостта, низките страсти и липсващия морал в стандарт. Докато ние разчитахме, че имат все пак някакъв зародиш на съзнание, и стояхме дистанцирано, те решиха, че са безнаказани. И, подобно на автоимунно заболяване, ни пробиха отвътре. Разделиха и продължават да разделят обществото, че започнаха и с менторски тон да ни говорят. Решиха, че имат монопол и над истината. Затова повече не трябва да се мълчи. Въпреки че смърди.
Та, да се върна на темата. Във видеото, създадено с ясната цел да омаскарява, да сее омраза, да чертае червени, дебели разделителни линии, има един кадър, който преля чашата на крехкото ми търпение. Някой си е позволил да си играе с паметта на човек, който не е тук, на земята от почти 6 години. Да, посегнаха и на мъртвите, докато ние си мълчим и се правим, че не забелязваме пошлостта, с която ни заливат. Сложили са снимка на Александър Божков, който си отиде от този свят през 2009 година. Ей, така, защото тези хора нямат уважение нито към живота, нито към смъртта. Ей, така, защото си мислят, че могат да глозгат нечии кости и ПАК ще им се размине. Да намесват в евтината си пропаганда хора, които не могат да се защитят. Хора, които по никакъв начин не участват в реформата, от която те треперят. А така правят лешоядите. И го правят, защото ние им го позволихме. И е време да ги спрем. Да ги изтикаме в ъгъла. Да им покажем къде им е мястото. Дъното не може повече да е стандарт. В противен случай, скоро ще се задушим в тинята, с която ни заливат.
И не, не можем да разчитаме, че всички хора живеят за едното име и едната чест. Очевидно е, че някои са живи мъртъвци много отдавна.
*Минджипуйче – Паразит по тестисите на срамната въшка.
