Традицията, която се възражда край родопския връх от 17 до 19 юли, датира още от края на XIX век
От стари времена на роженските поляни са почитани стари черковища, свързани с християнски светци, чиито празници са в рамките на два месеца – юли и август, разказват от сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ и Община Смолян.
След близо десетилетна пауза тази седмица те, в партньорство с Община Чепеларе, с подкрепа от Министерството на културата и под патронажа на президента Росен Плевнелиев, възстановяват едно от най-внушителните събития в Родопите – като припомнят и неговата 117-годишна история.
Видео: Уникално! Президентът в дует с Валя Балканска
През 1898 г. отец Ангел Инджов, свещеник в с. Соколовци, пръв дава идея за общ събор по тези земи, като призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли.
Най-старата снимка от Роженския събор е от 1898 г. Публикувана е във
в. „Илюстрована седмица“ с бележка на Христо Попконстантинов – родом от
Петково, но по същото време вече стенограф към Народното събрание в
София и сътрудник на СБНУ. Снимка: Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян
Рожен става място, където веднъж в годината се събират близки, роднини и
приятели. С годините и смяната на поколенията там се правят традиционни родови и дружески срещи
на родопчани – не само населяващи околността, но и изселени във
вътрешността на страната.
Съборът край Рожен в началото на ХХ век – копие на литография на
чешкия художник В. Найберт от 1906 г., съхранявана в Регионалния
исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян
Изминават 63 години и през август 1961 г. в рамките на три дни се провежда събор надпяване. Ражда се емблемата на Родопа планина – самобитният гайдарски оркестър „100 каба-гайди“ с ръководител Апостол Кисьов.
Апостол Кисьов и неговите „100 каба гайди“ на събора при Рожен през 1964 г.
Макар че през годините Роженският събор търси своята социална значимост чрез различни национални събори на туристи, автомобилисти и т.н., той не губи същността си – да бъде средище и сцена за родопския фолклор. Това доказват многото самодейци и нарастващата публика в следващите издания.
През 1993 г. съборът е обявен като национален – поканени са да участват изпълнители от цялата страна за да се покаже богатото фолклорно наследство на България.
Последното му издание е през 2006 г., когато от държавния бюджет са отпуснати 350 хил. лева, за провеждането му. По финансови причини през следващите години традицията е прекъсната.
Хорото на Рожен през 1911 г.
Тази година емблематичното събитие се възражда като Национален събор на народното творчество и животновъдство „Рожен“, който очаква да бъде посетен от над 350 хил. души.
В трите дни на четири сцени се провежда фолклорен конкурс за певци, инструменталисти, народни танци, обичаи и словесен фолклор. Участниците са общо 7565: 216 индивидуални изпълнители, 30 дуета, 315 певчески групи, 25 ансамбъла и 12 оркестъра. 306 са съставите от народни читалища.
Сцената на Рожен, събрала фолклорни състави през 1971-ва
Хронологически миналото на Роженския събор проследява изложбата „Рожен –
история, песни, звезди“ на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в
Смолян
Подготвени са мобилни експозиции за скотовъдството по нашите земи и етнографски сбирки от региона. Националният исторически музей представя международния проект Canepal, посветен на овчарството в Родопите и пастирския живот в Европа.
Рожен през 1922 г.
За първи път на Рожен се прави и ревю на автентични носии от цяла
България. Колекцията е на Ангел Низамски и е събирана в продължение на
32 години.
Изложения представят традиционни местни ястия и печива, млечни и месни храни,
селскостопанска техника и оборудване, както и над 300 породисти животни: овце, кози, коне, магарета, говеда и биволи плюс 200 кучета от различни породи, вкл. каракачанска.
В програмата са включени още фермерски състезания, народни борби, шоу с кучета, кулинарни атракции и нестинари.
На роженските поляни през 1967 г.
65 майстори от цялата страна излагат изработени от тях сувенири и демонстрират народни занаяти като грънчарство, ножарство, медникарство, тъкачество, кожухарство, дърворезба, иконопис, плъсти.
За финал на вечерите са предвидени концерти, изпълнения на нестинари и народни веселби. Всеки ден от 13 до 13,20 ч. програмата на сцените ще спира, за да се извива право българско хоро, в което се очаква да се включат около 30 хил. души. Откриването е с изпълнение на 400 гайдари.
Първият детски гайдарски състав на Роженския събор, 1971 г.
Източник: сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“ / Община Смолян
