Вярно ли е, че колкото повече се потиш, толкова повече получаваш, пита се Майкъл льо Бьоф в книгата си „Да работим умно“, където развенчава някои популярните (полу)истини от трудовото ни всекидневие
„За да бъдат доволни от работата си, на хората са им необходими три неща: да са подходящи за нея, да не се претоварват и да имат усещането, че са успели“ – с този цитат от Джон Ръскин започва книгата на Майкъл льо Бьоф „Да работим умно: Как да постигнем повече за по-малко време“ (изд. „Наука и изкуство“, 1993 г., превод Стоянка Сербезова).
В нея авторът е формулирал и основните митове (идеи, ценности, предубеждения и теории) относно трудовия процес, в които сякаш са се запечатали в съзнанието ни като азбучни истини.
Проблемът според Льо Бьоф е, че в повечето ситуации те са, в най-добрия случай, непълни истини, а в най-лошия – пълни фантазии. Много от нас ги изпълняват автоматично, но резултатът е
повече работа, придружена с фрустрация, без почти никакви постижения
Ако позволите такива глупави схващания да управляват поведението ви,
вашето време и енергия ще бъдат насочени към безплодни усилия, съветва авторът на „Да работим умно“.
Според него първата гигантска крачка към умението да се работи е човек да открие
всички неразумни схващания за трудовия процес, към които се придържа, да ги
извади наяве и да ги види такива, каквито са.
Глупавите мисли трябва
да бъдат преднамерено разобличавани, преди да сте се заели да ги
изхвърлите от живота си, категоричен е Льо Бьоф. Списъкът не е съвършен или изчерпателен, но ако сте честен към себе си, вероятно ще се видите в поне няколко от тях.
Мит 1 – Колкото повече се потиш, толкова повече получаваш
Наречен от някои „синдром на кофите с пот“, този мит би ви накарал да повярвате, че резултатите са пряко свързани с това колко усилено работите. Има множество поговорки в потвърждение на представата за равенство между резултатите и отделената пот:
„Дръж рамото си до воденичното колело, а носа си до точилото“ (работи от тъмно до тъмно – бел. пр.), „Работата краси човека“ и мисълта на Едисън: „Геният е 1% вдъхновение и 99% пот“ са само някои от примерите.
Когато на мнозина от нас бъде зададен въпросът „Къде е ключът към успеха?“, първото нещо, което отговаряме, е:
„В усърдната работа“
На пръв поглед такъв е случаят с Конрад Матисън, който през 1897 г. е бил президент на най-голямата компания за рафиниране на захар. Запитан от репортерите в какво се състои тайната на успеха му, той отговорил:
„Моят успех, както се изразявате, се дължи единствено на усърдна работа… Тръгнах от нулата. Когато дойдох на Запад, започнах работа в старата Чикагска компания за рафиниране на захар. Назначиха ме като майстор за долар и половина на ден… Постепенно ме повишаваха и ме направиха президент на компанията.“
Това, което Конрад е забравил да каже на репортерите е, че е завършил университета Йейл, че баща му е бил президент на компанията и че е заел поста му само четири години след като е започнал работа като майстор. Както отбелязва сатирикът Дон Маркуиз (1878-1937):
„Когато някой ви каже, че е забогатял с усърдна работа, попитайте го чия?“
Много се говори за усърдна работа и успех, но също толкова често усърдната работа върви ръка за ръка и с провала. Някои се трудят усърдно и биват уволнявани. Други полагат усилия да сключат брак и пропадат. Трети учат упорито, но не успяват да преминат в по-горни класове, да завършат и да си намерят работа.
Понякога упоритата работа наистина отличава успеха от неуспеха. Въпросът е в това, че сме склонни да преувеличаваме нейната стойност и да пренебрегваме други, също толкова важни критерии за успех. Въпросът е в това, че сме склонни да преувеличаваме нейната стойност и да пренебрегваме други, също толкова важни критерии за успех. За щастие или нещастие резултатите рядко са пропорционални на пролятите кофи с пот.
А ако държите рамото си до воденичното колело и носа си до точилото, ще си осигурите две неща: изкривена стойка и сплеснат нос.
Мит 2: Активност означава продуктивност
Източник: Майкъл льо Бьоф, „Да работим умно: Как да постигнем повече за по-малко време“ (изд. „Наука и изкуство“, 1993 г., превод Стоянка Сербезова)
