Страховитите руски подводници :: Скандал – всички скандали | новини, икономика, еко, спорт, свят, анализи, шоу, справочник,…

1
Добави коментар
SkandalMedia
SkandalMedia

Снимка: fakti.bg

 По време на Студената война съветската програма за разработване на подводници беше сила, с която всички се съобразяваха, съобщава fakti.bg Тези свръх машини пленяваха въображението както на хората от Запада, така и на хората от Източния блок. След разпадането на Съветския съюз проектирането на подводници влезе в период на упадък, както и много други сфери на руската военна индустрия. През последното десетилетие, обаче, руските власти правят опити да модернизират въоръжените си сили. Руснаците започват от усъвършенстването на старите си модели и стигат до днешните предизвикателства с разработване на изцяло нови платформи като подводниците Борей и Ясен. В Русия са твърдо решени да модернизират подводния си флот.

За това и The National Interest ни представят пет от най-опасните руски подводници.

7 модела Акула I се конструират в Съветския съюз между 1986 г. и 1992 г. Между 1992 и 1995 г. се сглобяват между два и четири модернизирани версии на класа. От Москва обявиха, че се готвят да завършат подобрение, известно като проект 971A— Акула II. То предвижда удължен корпус от 110 метра и подобрено водоизместване от 12 770 тона. Дизайнът включва и по-тих двигател, което превръща машината в най-тихата руска подводница.

В Русия са построени три подобни кораба, Става въпрос за Вайпър (1995), Непра (2000) и Гепард (2001). Очаква се Русия да запази Гепард в своя арсенал до 2025 г., а Непра ще бъде дадена под наем на Индия.

Под вода Акула може да постигне скорост от 33 възела. Тя може да изкара под вода до 100 дни. Оборудвана е с анти-корабни, анти-подводни и анти-повърхностни оръжия, което й позволява да изпълнява различен набор от мисии.

Подводница от клас Акула може да пренася до 12 ракети Гранит, които са подходящи за атака на кораби и сухоземни цели, като имат обхват от 3000 километра. Акула I разполага с 8 торпедни тръби, докато нейната подобрена версия и Акула II имат по десет.

Произведени  от Централното конструкторско бюро за морска техника Рубин в Санкт Петербург. Това е дизел-електрически задвижвана ударна подводница, поръчана през 1982 г. и служеща на руските сили и до днес.

Кило е по-малка подводница с корпусна дължина от 70 метра и подводно изместване от 3076 тона. Основният модел има 6 торпедни тръби. Тази платформа може да се използва за системи като TEST-71MKE TV с торпедо, пренасящо заряд от 205 килограма експлозив. На подводниците могат да бъдат монтирани 8 противовъздушни ракети. Подводниците от този клас се ползват и от Индия. От там са добавили и противокорабни ракети на своите модели.

Дизеловите генератори на Кило позволяват на подводницата да развива скорост от 17 възела под вода. Тя може да се потапя на дълбочина до 300 метра и изкарва в морето до 45 дни. Моделът е в експлоатация в страни като Иран, Индия, Китай и Алжир. Тя се употребява и от бивши членове на Източния блок. Такива са Полша и Румъния.

Първия изцяло руски модел подводница, проектиран след разделянето на Съветския съюз. Това е серия от ядрени подводници с балистични ракети. Работата по най-новия модел Княз Владимир, бе стартирана през тази година. Москва се надява да замени старите си подводници от съветско време –  Тайфун и Делта III с машините от новия клас Борей.

Дължината на корпуса на подводниците е 170 метра. Те имат водоизместимост от 24 000 тона и могат да пренасят 16 балистични ракети с обсег от 8000 км. Подводниците разполагат и с шест торпедни тръби. Потапят се на дълбочина от 480 метра, като изкарват в океана до 100 дни и развиват скорост от 29 възела под вода.

Това са най-безшумните дизел-електрически подводници от своя клас. Когато през 2010 г. проектът за подводница Лада се провали, в Русия се обърнаха към техниката от съветско време и по-специално към подобряването на вече класическата Кило. Варшавянка тип 636.3 е първоначално замислена като междинна стъпка между оригиналната Кило и Лада. Тя е трябвало да запълни празнината, докато новите модели не бъдат пуснати в производство.

С водоизместимост до  4000 тона, Варшавянка служи като платформа за мощни оръжия. Подобно на своя предшественик, тя има шест торпедни тръби и е въоръжена с ракети земя – въздух като Стрела – 3 и Игла. Най-новият Тип 636.3 могат да пренасят и противокорабни  ракети, имащи обсег от 220 км. Варшавянка може да се потапя до 300 метра и да изкарва в океана до 45 дни. Тя развива скорост от 20 възела под вода.

Този клас подводници трябва да изместят застаряващите вече Акула. Първата атомна подводница от този клас влезе в употреба на руския флот през 2014 г. Дължината на нейния корпус е 111 метра и има водоизместимост  от 13 500 тона. Този тип съоръжения може да пренася въоръжение, предназначено да поразява цели по суша и вода, както и други подводници, което им позволява да извършват голямо разнообразие от мисии.

Тези подводници са оборудвани с 8 торпедни тръби. За цели по суша подводницата пренася ракети с обсег от 800 км. Подводницата може да се потапя до 600 метра дълбочина и да развива скорост от 35 възела под вода.