Божидар Димитров: Долу ръцете от Благо Джизъса

2
Добави коментар
Hajmanata
Hajmanata

Медиите разпространиха отворено писмо от директора на НИМ по повод инцидента с българския футболист в Рим, което разглежда графитите върху археологическите паметници като полезни за бъдещите историци

Опитът на футболиста Благой Георгиев да си напише името върху колона от римския Колизеум, който грози със съд и затвор нашия юнак, поне в България не заслужава да бъде толкова жестоко порицаван – защото драскането по стени, колони и прочия древности е част от нашата народна култура от много стари времена, коментира в отворено писмо, разпространено от медиите, директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. 

Виж още: Селфи туризмът граничи с вандализъм

В посланието му се посочват подобни примери и от миналото: „Историците и археолозите знаят, че средновековните българи са драскали по камъните на крепостните стени, по стените на църквите и дворците надписи – графити.

Повечето са с „мръсно“ съдържание, а текстът им е приблизително следният: „Аз Пено Овчар слязох на реката за водопой на овцете. Там Пена переше ризи. И аз клецах Пена“ (клецах е старобългарски глагол, еквивалент на днешния е..х, бел. авт., Б.Д.).

Археолозите дълго не публикуваха от срамежливост тези графити. Най-сетне един преди 30 години публикува част от тях. Двама други (акад. Гюзелев и проф. Казимир Попконстантинов) се сетиха, че всички „автори“ са от ниски социални групи: овчари, земеделци, ковачи, войници. И че

писанията им са на напълно правилен от граматична гледна точка

български литературен език. Ерго, грамадна част от българите (около 70%) от всички социални групи са били грамотни.

Нормално – в енорийските училища децата се учат да пишат и четат на роден говорим майчин език. Докато в Европа на мъртвия отдавна, но иначе официален за църкви и държави латински език грамотност имат само 2% от населението. Императори като Карл Велики дори са неграмотни, което дава повод на Георги Димитров да се гаври с него на Лайпцигския процес. 

В тези графити има и немръсни надписи. На известната колона на Иван Асен ІІ по повод на Клокотнишката битка, изписана с едър тържествен шрифт, някой средновековен Благо е изчукал със ситни букви: „Аз Драган писах“. Не е издържал човекът. Ще остане Иван Асен ІІ в историята, а той, Драго – не. Айде-де. Та и от подписа на Благо Джисъза

щеше да остане нещо за бъдещите историци

Те щяха да пишат след 200 години: „Не е за вярване днес, когато спортният ни музей е пълен с купи за първи места на световни и европейски първенства, че е имало период във футболната ни история, когато са ни били като маче у дирек на всички първенства. А на клубните отбори още в първия предварителен кръг сме падали от селски отбори.

Причините за това са неизвестни. Още повече че имаше сигурни археологически доказателства, че футболистите ни са били грамотни. Един от тях дори се е подписал на колона в римския Колизей“, заключава историкът.

Източник: Божидар Димитров / в. Стандарт