Всеки човешки живот е един роман, но, слава Богу, не всеки човек „освобождава писателя в себе си”, защото иначе би трябвало да се роди чисто нова раса – „на читателя”, която раса да обозре и да стопанисва огромната „планета на литературата”.
Не е въпросът само в това да преживееш живота и да излезеш от лабиринта без да те изяде Минотавърът. Въпросът е след всичко да се върнеш на бял свят не само със собствената си нишка в ръка, а с конците от сложните плетеници от кьошетата, стените, стъпалата, арките и фреските на тази архитектурна, екзотична и езотерична направа – животът. Да излезеш с кошница кълбета, от които да изплетеш отново преживяното и видяното и да го положиш в дланите на читателя като пръхкава калоферска дантела.
Въпросът е да си достатъчно подготвен: културологично, естетично, словесно, ако щете и технологично – за успешната холограма на вашата собствена съдба, барабар с проекцията на десетки „чужди” съдби, благодарение на което сте „аз”.
Заплетено стана. Но това е, защото не съм писател, а прост читател на „Гръцко кафе” от Катерина Хапсали (издателство „Колибри“). Тя държи юздите на разказвачеството доста по-добре, по-здраво, отчетливо – майсторски.
На корицата на романа е загатнато за някаква катастрофа на гръцки бизнесмен, която обрича една жена на вдовство. Но според мен това е само уловка, за да се впуснем в рафтинга на приключението.
То кипи на няколко исторически, драматически, психологически нива, шири се през чергите на целия наш Балкански полуостров, свира се в напечените домашни огнища, пука с пушка, барутно дими, оплаква и опява, бяга през глава, нарушавайки всички нагъсто нашарени граници с едната свята цел – свободата.
Свободата, Катерино!
И истината – онази истина, която, според Хапсали, ни прави свободни, свободни за любовта.
Със сюрията герои от различен род, възраст, занятие, религиозна и естетическа принадлежност ще се зaпознаете сами. Колорити – колкото душа иска! Нахъсани страници, напъдили читателската скука вдън гори Лещенски.
И още нещо. Има един постоянен герой – „образът на слушателя“ – заради когото е цялата история на изповедта.
Не сте пили такова кафе. Освен ако не сте прочели вече книгата.
* * *
За автора:
Катерина Хапсали завършва икономика и испански език в САЩ. От 2000 г. работи като журналист, макар че предпочита по-широкото определение „човек на думите” – неслучайно прави докторантура по философия.
Сред любимите ѝ медийни проекти през годините са предаването „Говори с нея” в Дарик радио, както и рубриките „Детектор на лъжата” и „Жени с история” в сп. „ТЕМА“. Тя е и първият главен редактор на сп. „Harper’s BAZAAR“ у нас. „Гръцко кафе” е дебютният ѝ роман.
