Ресторантът, в който никой не може да си запази маса

2
Добави коментар
boleyn
boleyn

Refettorio Ambrosiano е вероятно най-добрият ресторант в Милано в момента – и единственият, който не приема резервации, и никога няма да приема!

“Камионът с продукти пристига всяка сутрин”, обяснява италианският готвач Масимо Ботура, застанал пред голямата зала за хранене. – Готвачите преглеждат стоката и преценяват какво искат да използват за този ден.”

Ботура, собственик на класирания на второ място в света – Osteria Francescana, разказва за най-новия си проект Refettorio Ambrosiano.

Refettorio Ambrosiano е професионална кухня за супа, която се намира в ремонтирана църква в Милано.

Напълно действащата кухня е стартирала като част от Expo Milano 2015 – като място за хранене на деца, бездомни и групи бежанци.

Все хора, реално нуждаещи се от добра и питателна храна.

Подобно на всички подобни кухни, в Refettorio Ambrosiano се разчита на щедростта на доброволци.

Съдомиячи, сервитьори, готвачи и мениджъри даряват от времето си, прекарвайки часове в пространство, елегантно декорирано с красиви висящи дизайнерски лампи и произведения на италианското изкуство – всичките дарени за каузата.

Голямата разлика между това място и другите завeдения, не е чисто новата професионална лъскава кухня, която се намира в края на трапезарията, нито безценните произведения на изкуството при входа, ръчно рисуваните картини или перфектно лъснатите прибори, а фактът, че готвачите, които влизат в тези камиони всяка сутрин, за да избират продуктите за дневното меню, са сред най-добрите в света.

Това са приятели и колеги на Ботура, готвачи, които той е убедил да излязат от комфортните стени на своите удостоени със звезди от Мишлен заведения и да вложат уменията си в добра кауза – създаване на храна за тези, които наистина се нуждаят от нея.

Рене Реджепи, Даниъл Патерсън, Даниъл Хъм и Гастон Акурио са само някои от готвачите, които се приближават до камион с храна, която е била предвидена да отиде на боклука, само за да прекарат следващите 8 часа в превръщане на съдържанието му във вкусно съкровище.

Продуктите идват от супермаркета Coop на експо-центъра и никой няма предварителна информация за тях.

Винаги има много хляб, паста, зеленчуци, млечни продукти и плодове – плюс меса, риба и солидни количества консервирани продукти, които са близо до срока си на годност, което осигурява достатъчно много изненади, подлагащи на изпитание уменията на гостуващите готвачи.

Сега е дошъл редът на един истински майстор, който е сред най-близките приятели на Ботура, ментор и бивш негов учител, както и на почти всички гореспоменати готвачи.

Носещ перфектно бяло облекло и изглеждащ не по-малко величествено, отколкото зад печката в удостоения с три звезди от „Мишлен“ ресторант Louis XV в Монако, стои Ален Дюкас с лъжица в ръка, докато пробва соса, който после ще бъде посипан върху основното му ястие от перфектни кюфтенца от телешко, говеждо и пилешко с пресен магданоз, сервирани върху канапе от пюриран патладжан – “получаваме много патладжани,” казва Ботура.

“Съгласих се на мига, когато Масимо ми се обади,” усмихва се Дюкас, точно преди гостите да пристигнат.

“Живеем в общество, където всеки човек би трябвало да се храни – и да се храни по един и същ начин. За да се случи това, трябва да променим навиците си, да мислим и действаме различно, да консумираме по-„неблагородни“ продукти, по-малко животински протеини и повече локална продукция”.

Когато гостите започват да идват, Дюкас се насочва към кухнята да подготви първото ястие, студена супа от пшеница, ечемик и бакла с оризов крисп и прясно сирене скуакероне, докато Ботура посреща посетителите.

Те идват на малки групи, все мъже от съседен център, смеят се, шегуват се и обсъждат какво се случва с тях – много от тях се хранят тук от месец, откакто кухнята е отворила, и са станали близки с готвача, някои демонстрират сериозен интерес кой готви, други повече се интересуват от храната; има и такива, които са тук, за да си поговорят с Ботура и персонала.

Когато Масимо Ботура представя готвача за вечерта, се получава смешна ситуация, когато един от гостите отказва да повярва, че Дюкас е французин.

Ален Дюкас

„Трябва да променим навиците си, да мислим и действаме различно, да консумираме по-„неблагородни“ продукти, по-малко животински протеини и повече локална продукция“
Tweeeet me!

Ботура обяснява в огромни подробности до каква огромна степен Дюкас е французин, вероятно една от най-важните живи фигури във френската кухня в момента, но въпросният гост просто свива рамене: “Не ми изглежда особено като французин”, и всички избухват в смях.

Това не са точно гостите, на които готвачите са свикнали да поднасят храна ежедневно

Залата обаче е изпълнена с оживление и разговори след минути – атмосфера, която много от готвачите биха искали да имат и в своите собствени ресторанти.

Забавният аспект на ситуацията очевидно не убягва на Дюкас, който избухва в смях, когато Масимо му разказва какво е казал посетителят.

Изглежда, че той участва в този проект и за удоволствие: “Да бъдеш добър готвач е свързано и с щедрост. Всички най-добри готвачи на света идват тук, защото са щедри. Идваме тук, за да предложим добра храна, използвайки скромни продукти, възползвайки се от големия си опит и стремейки се да избегнем разхищението на суровини. Не променяме живота на хората, но им даваме малко щастие”.