Илюстрация
Увеличаване
Смаляванеа>
„Обичам Ейми и Мегън, отгледал съм ги от малки и трябва да призная, че двете имат много различни характери. Най-важното при общуването с тях е съобразяването с настроението им, защото ако не са във форма, човек не бива да ги закача!“ Тези топли, родителски думи всъщност се отнасят за две прекрасни лъвици, отгледани от мъжа, който целият свят нарича Повелителя на лъвовете.
Потресен съм от човешката алчност, жестокост и ще направя всичко, което е по силите ми, за да съхраня свободата на моите любимци.Веднъж ме попитаха какво трябва да направи човек, за да помогне на лъвовете, замислих се и отговорих: „Нищо! Най-важното е да не им се пречка, да си живеят живота. Свободни!“ 39-годишният южноафриканец Кевин Ричардсън, който след завършването на колеж в Йоханесбург решава да следва психология в местния университет, изненадващо прави силен завой в кариерата си. След като в свободното си време работи като пазач в зоопарка, Кевин записва нова специалност – зоология, и започва да се занимава сериозно с отглеждането на диви животни, основно лъвове, хиени и пуми. Когато собственикът на един от многобройните на територията на Южна Африка резервати го кани да се присъедини към екипа му в новооткрит парк, Кевин не се колебае нито за миг и се впуска в едно наистина екзотично приключение.
То не само променя живота му, но се превръща в кауза, която следва и до днес с помощта на екип от доброволци. Млади момичета и момчета кандидатстват всяка година, за да помагат в почистването и отглеждането на малките лъвове, защото общуването с по-големите е запазена територия само за Кевин. „Сигурен съм, че те ме възприемат като лъв. Затова първото нещо, което правят, щом ги повикам и се появят зад сухата трева, е да ме помиришат. После ме прегръщат и започваме нашата любима игра – почесването. Лъвовете обожават да бъдат галени и чесани по брадичката, но гледам да не прекалявам с ласките, защото, особено женските, са много любвеобвилни. Все още не знам обаче дали ме възприемат като мъжки или като женски лъв“, коментира Кевин.
Въпреки световната популярност на резервата, в който работи, той не поддържа голяма активност в онлайн пространството. Единственият му истински профил е в Instagram, където могат да се видят невероятни кадри от резервата и неговите обитатели. Това е и платформата, събираща милионите му почитатели, за които денят, в който светът се прости с южноафриканския лидер Нелсън Мандела, е обвит с двойна скръб и печал. По традиция Кевин обича да показва на абонираните за страницата му снимки на всеобщите любимци – красивите лъвове Наполеон и Тор (който е албинос) и лъвиците Ейми и Мегън. Когато разбрал за смъртта на Мандела, Кевин избрал най-подходящия според него кадър, за да сподели с приятелите си горчивата новина, и качил въздействаща снимка на Тор в южноафриканската савана на кръстопътя пред едно вековно дърво. „Написах „Почивай в мир, Мадиба“, разказва той.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляванеа>
Потребителите, които разпознали Тор на снимката, започнали да атакуват профила на Кевин с въпроси – какво се случва с лъва, да не би да е починал, без дори да забележат пояснителния текст под снимката. „Обясних им, че това е моят начин да кажа сбогом на човека, който промени Южна Африка благодарение на силата на обичта си към народа и стараната. Не подозирах какво ще се случи по-късно“, спомня си Кевин. Докато все още отговарял на силно притеснените почитатели на Тор, че красивото животно е във форма и се радва на добро здраве, получил телефонно обаждане от свой асистент, който му съобщил, че почти в часа, в който Мадиба напуснал този свят, светкавица по време на гръмотевична буря в резервата отнела живота и на белия лъв. „След смъртта на баща ми, който ни напусна, когато бях само на 13 години, загубата на Тор ме покоси. Обичам всичките си лъвове, лъвици, хиени и пуми, но Тор беше специален. Той носеше сърце на рицар и с него човек наистина не биваше да се шегува. Не съм виждал по-достойно същество от него – нито сред лъвовете, нито сред хората. Вярвам, че е на по-хубаво място, някъде, където е свободен и не е преследван от ловците, които атакуват Южна Африка в търсене на трофеи.
Опитвам се да защитя дивия живот в Африка, защото тези изключително красиви животни са на път да изчезнат. Виждам колко често в интернет пространството се появяват снимки на жени и мъже – ловци, които позират горди пред убити лъвове, и не разбирам как е възможно човек да бъде толкова жесток и да върви в пълно съзнание към собственото си самоубийство?! Затова вече не вярвам и на уж благородните кампании на телевизии, които проследяват дивия живот в джунглата или саваната, защото много често техни екипи дават съвети на ловците. Потресен съм от човешката алчност, жестокост и ще направя всичко, което е по силите ми, за да съхраня свободата на моите любимци. Веднъж ме попитаха какво трябва да направи човек, за да помогне на лъвовете, замислих се и отговорих: „Нищо! Най-важното е да не им се пречка, да си живеят живота. Свободни!“
